НА ЛЮБОВТА ВЪВ КЪЩАТА
Из „Наблизо има светлина” (2019)
НА ЛЮБОВТА ВЪВ КЪЩАТА
Щом влезли сме
на любовта във къщата,
трябва тихо да пристъпваме.
Дори най-малка,
като песъчинка
остра дума
да отроним,
тя вече няма
да е същата.
——————————
***
Живота си отмервам
с тиктакането
на хубавите мигове,
а ударите на часовника
са ударите на съдбата,
с които свършва
и започва мойто време.
Потънал във безвремие,
как искам да те срещна пак.
И бързам
по най-късия път
към най-дългия миг…
А когато ме приеме
мекотата на твоя поглед,
ти поднасям
стрелките на своя часовник
и чувам само
пулса на живота.
——————————
***
Навсякъде около мен шумят
вълните на Вселената.
Усещам се на кръстопът
с посоките на времето.
Знам, чакат ме брегът,
водата и небето…
Избирам лодката любов със теб -
щастлива моя
котва във сърцето.
——————————
ЛЮБОВ
Аз -
самобитник,
те търся сред мравуняка
на градския термитник.
Тежат ми -
суетнята
и самотата сред нощта.
Много или малко съм видял?
Едва когато те прегърна -
светът ми е завършен
и хоризонтът - цял.
——————————
ВИОЛЕТОВИ СПОМЕНИ
След нощна буря -
целият във виолетово -
показа се денят.
Виолетови са даже и житата.
Полето е море притихнало.
Животни още няма.
Уморените коне почиват.
А ние с теб сме виолетови делфини,
изхвърлени на пътя край града.
——————————
***
Не питам накъде отиваш.
Просто
видях у тебе нещо свое,
което от години търсех.
Сега
се гледаме в очите,
докато си разменяме
живота.
——————————
***
Когато си
ЖЕНА - ЛЮБИМА,
и Господ те обича,
и Слънцето горещо те целува.
А ти поруменявай.
Разменяй нежности със своята природа.
И се сбъдвай!
ЗАЩОТО СИ!… ЖЕНА!
——————————
ДЕТЕ
Песъчинка от безкрая,
дълбоко във душата ми.
Колко упорито безпокойство,
за да те направя бисерче.
——————————
СЪСТОЯНИЕ - ЛЮБОВ
- Нещо ново?
- Нищо.
Живота е сън.
А ти си идеалната жена.
Обичам те,
моя хубава реалност.
——————————
ДОМ
Ваза
на прозореца…
Чака ме.
Прибирам се с цветя
в душата!
——————————
ОТНОВО ЗАЕДНО
Току-що кацнах…
И вече летя!
——————————
ИЗЛЕТ
Мокри до кости,
споделени
студ и дъжд.
Беше чудесно!
——————————
ЖИВОТЪТ
На Г. и И.
Битието, битието -
в кал сме до колене…
Носиме на гръб небето:
аз - до тебе, ти - до мене.
——————————
***
Мила, нежна съдбовнице,
ти ограби
безмислието на живота.
Аз съм твоята присъда.
——————————
***
Есен е.
И очите узряха.
Днес видях
новия ти поглед.
И се запитах:
ще има ли място за мен
в някое ъгълче на очите ти
или ще се отроня
като твоя милост
в неизбежното?
——————————
РЕВНОСТ
Бърза…
За нищо
ожули си коляното.
За нищо
себе си суши!
И трови всичко
за нищо.
Заради някого,
незнаещ нищо…
——————————
***
Обяснение в разлюбване:
вече не създаваме мигове.
——————————
РАЗДЯЛА
От ранения облак
закапаха пейзажи.
Няма как да се познаем утре.
И звездите гаснат,
от очите ни щом слязат.
——————————
БРАК
Толкова се радвах, че те има.
Толкова се радвах, че те имах.
Толкова не плаках, че се счупи.
Толкова.
Не бях дете.
Детето бе
единствената ми сълза.
И досега…
——————————
***
Когато снеговете
се топят -
искрят…
Остават черни върхове
в очакване
на нови цветове…
——————————
***
Кратка среща и раздяла…
А можехме
да постоим на слънце.
——————————
ЗНАК
От мен и да си тръгнеш -
няма да си идеш.
Денят е дълъг.
Има време да се срещнем пак.
Вече знам -
ще минеш точно по тази улица
и погледът ти
ще изтича насам.
А ти ще се питаш:
било ли е наистина
толкова познатото усещане.
——————————
***
Сам към другия бряг.
Самота, самота.
В студената среда
счупи се тънкия лед.
Как - назад, защо - напред?
Тишина, тишина…
——————————
ЖАЖДА
Шарена чаша
оцветява мечтите:
стопля самотата.
——————————
ПРЕДИ СЪБУЖДАНЕ
Преди събуждане искам да съм сам.
Моля те, не идвай по-наблизо.
Моля те, дори не ме поглеждай,
че аз сега си сменям кожата.
Никой друг, и аз самият
сега не съм си нужен.
И своите очи не искам да открия,
защото ще ме наранят.
Моля те, не идвай!
При съня,
когото чакам!
——————————
***
Ти си ми петото кафе за днес.
Ти си ми петото кафе за този студен сезон.
Ти си ми петото кафе за този горчив живот.
Сетивата ми са измамени и насилени.
Сега лежа, не мога да заспя,
а не усещам, че живея.
——————————
РАЗМИНАВАНЕ
Защо бе толкова прилежен
и разумът ти беше щит пред риска?
Да си отплувал,
когато ти е било времето,
а не на теб, когато ти се иска.
Сега събираш черупките на мидите
и натежал в безсилие,
ще те погълне следващият прилив.
Раковините ще ти разказват
спомени за океана, в който не отплува,
и за годините,
които никога не си живял.
