Филип Филипов

В НИКОПОЛ

Сред безработни млади хора крача,
обхождам цялото градче.
Битакът е съвсем без купувачи.
Лениво Дунавът тече.

Отсреща на брега стърчат комини.
Такъв завод е непростим -
довяват ветровете от години
отровен жълтеникав дим.

Изкачвам се край къщи и огради
на хълма с крепостни стени.
Тук цар Иван Шишман е доизстрадал
последните си земни дни.

За мир отдал сестра си на султана.
Погроми после преживял.
Дочакал и синовната измяна,
посечен бил като васал.

Далечни дни…Далечно страшно време!
И тази твърдина мълчи…
Коне пасат. Стопанинът им дреме
под топли пролетни лъчи.

ПЪТУВАНЕ

В купето разни разговори чувам.
Едно семейство срещу мен
е тръгнало безплатно да пътува
в такъв… пенсионерски ден.

При по-големия им брат във Варна
е както в цялата страна.
Пестят пари. Отказват се от парно.
Отива всичко за храна.

Пред тази тежка примирена старост
притварям тягостно очи.
Обземат ме внезапно гняв и ярост.
И ми горчи… Така горчи!…

ПРЕЗ ЗМЕЕВСКИЯТ ПРОХОД

Две пътнички взаимно се оплакват
от постоянен полуглад.
Едната вече трепетно очаква
покана от холандски град.

Встрани се спускат средногорски пазви.
Към сводест мост поглеждам пак.
И сякаш чувам Вазов да разказва.
И тръгвам с Делирадев в крак!

На север Бузлуджа и Шипка мамят.
На юг Загоре чезне в зной.
Мой земен жребий! Целият съм памет.
И целият, до гроб, съм твой!

ЗАЩО МЪЛЧИМ?

И аз съм с тях - с пилотите-палачи.
Това решиха други вместо мен.
Ликуват те, а аз покайно плача
след всяка нощ, след всеки ден.

Витая сам в пожари и руини,
съзирам мъртвите деца на Ниш.
И питам, питам, българска Родино!
Защо мълчим? Защо мълчиш?

ВОПЪЛ

Спотайват се зелените патрули,
не бранят вече нашите земи.
А киселинен дъжд горите брули
и обеднен уран ръми!

Безчинстват господари и васали,
налагат нов световен ред с война.
Съдбата ни на кръст са приковали -
без милост, скрупули, вина!…

КЛЕТО ВРЕМЕ

Почиват хора в здрачната чакалня,
преди да отпътуват с влак.
Умислени, унили и печални
отронват думи - млъкват пак.

Бездомен пес към всекиго поглежда,
пристъпва бавно - рошав, слаб.
И кучите очи таят надежда,
но никой не подхвърля хляб…

ВЕЧЕРИ И НОЩИ

Пристигам си на плевенската гара
и тръгвам през градинката пеша.
Чевръста циганка ме заговаря:
„Ела! Предлагам секс, душа!…”

Не казвам нищо, стигам булеварда,
пресичам пред тролеи и коли.
Две други проститутки сводник варди
на тротоарните ъгли.

Най-после се измъквам цял и читав
от уличния вездесъщ вертеп.
Свободен и щастлив ли да се считам
сред този свят, така нелеп!?…

СРЕД ВЕЧНИТЕ РОДОПИ

Сега сме от Снежанка по-високи,
изправяме обветрени чела
и реем взор на четири посоки
над разлюляните била.

Олимп на хоризонта се издига -
далечен, призрачен, богоизбран.
Сияе ярко рилската верига
под белоснежния саван.

Очакваме една вълшебна лира
да затрепти в потайните гори.
Орфей, с елени броди, с птички свири,
с вакханки жертвен мит твори…

ПРИ ДЕТСКИЯ МИ СПОМЕН

Пътувал ли съм някога? Оттук ли?
Пътувал съм…Пътувам пак.
Към Ком и до Тодорините кукли
пълзи вековният букак.

И две реки - Берковска и Бързия,
препускат гривести води.
И Йончовите ханове се крият
в обрасли каменни следи.

А тайнствената Вазова Грамада
едва сред храстите личи.
Безмълвната народна памет страда
от безразличните очи.

Пътувал съм, пътувал съм отдавна.
И много пъти след това.
И детският ми спомен броди бавно
покрай ливади и нивя…

ОРИС

С абитуриентки - тихи, скромни, мили -
в препускащия влак седим.
Учудвам се на устни без червило
и на ресниците без грим.

А те разглеждат цветните албуми
от бляскавата бална нощ.
Когато всички са щастливо шумни.
И няма грозна, няма лош…

Една от тях наскоро заминава,
за да прекрачи датски праг.
За двеста евро две деца ще бави.
Пък може и да учи пак…

„И вашите те насърчават даже?”
„Какво ще правим без пари?
Не знам…Надявам се да се окаже,
че тези хора са добри…”

ЯМБОЛ

Изкачвам се край храсти и цветя
на хълма, странно Боровец наричан.
На юг разхвърля губер пролетта
и Тунджа в синя нишка се изтича.

Като дошъл от древността керван,
редят се Бакаджиците на изток.
На север виждам модрия Балкан
и утринно небе - ефирно чисто.

Наоколо е делничният град.
На юг войници стрелят по мишени.
На изток блок и болничен палат
стоят и ще стоят недостроени.

От север ромски тумби бият път,
минават край разкошни нови къщи.
До общината всеки ден вървят
и безработни българи се връщат.

Жадувам нещо да се промени.
Обрат в живота искам да настъпи!
Да имат хората по-ведри дни,
защото те и Ямбол са ми скъпи!