ПЛАЧЕ МИ СЕ…
Плаче ми се… Направо ми се плаче като гледам новините и репортажите, като чета непрекъснато как официалните вести започват с богатствата на един човек с анатомичен прякор, как се „гаврят” с „честно” събраните през годините на демокрацията над 3000 музейни артефакти, грифони, скъпи чаши, картини, плашат ги с универсалните чували, с които обикновено носят в изборните нощи бюлетините и протоколите на вота…
Виждате ли как вдигат и отнасят майбаха му за един и повече от милион български лева, бронирания му джип „БМВ”, другите четири-пет джипа, как разкарват и разпитват съдружници и сътрудници, как плашат с екстрадиране на заподозряни и следствени!
А у нас думата екстрадиране се римува преди всичко с блъфиране… Както се блъфираше официално и Преходът ни в предходните години и алинеи на закона…
Плаче ми се като слушам многогодишните му съдружници в бизнеса и хазарта какви ги говорят за убийства и изнасилвания, в които самите те явно са участвали или са били свидетели, щом знаят за тях!
Плаче ми се… Все едно да дойдат един ден в осемдесетквадратния ми панелен апартамент без тераси и без личен асансьор, защото е на първия етаж в ж.к. „Света троица” и да ми задигнат в същите чували няколко хилядите лозанки на хартиен носител в десетки книги и ръкописи, заедно с лаптопа и пишещата машина, събрани и придобити по време на демокрацията и тридесетгодишния преход и променената ни държава…
Все едно да направят запор на пенсията ми и задълженията ми към НАП, ЧЕЗ, Софийска вода и останалите адреси в страната… Все едно да дойдат и да вдигнат двадесет и четири годишното ми „Пежо” 306, дарено от дъщеря ми и зет ми, за което вече плащам и по-висок данък…
Плаче ми се като гледам и слушам как в една на практика древна и уж нова европейска страна всичко това храни любопитството ни, задоволява низките ни страсти, а телевизионните канали са място на вечерните предавания на българи гърци да ни забавляват и „разсмиват” и в същото време коронавирусът да минава покрай нас, сушата да е на дъното на Прехода, доходите да са в тинята на нашето безхаберие, да продължаваме да събираме капачки за кувьози за децата, да живеем в недоимък и недоверие, с некачествени храни и хляб, със скъпи лекарства и високо ДДС за култура и бит… И без данък за хазарта… И с министри и власт на свобода, които са разрешили всичко това да стане…
Плаче ми се като гледам как трием ли, трием талончетата на късмета в очакване да стане чудо не само в провинцията, където показват бъдещите заможни българи, спечелили от националната лотария и тотото…
А техните собственици да тънат в разкош и охолство и после да им отнемат имуществото показно и демонстративно, като доказателство, че прокуратурата не спи …че властта е стабилна, че справедливостта ще победи един ден може би, надали …
Плаче ми си, но какво от това!?
