Тодор Бакърджиев

Дори играта на живот е въпрос на хитроватост.

Тежестта на живота не може да се отмести.

Посредственият не се спира по средата на своите претенции.

Недостатъчно е да знаеш, че ще умреш - нужна е и ерудиция.

Дали човечеството е объркано или направо сбъркано - дилемата остава.

И осквернените идеали са безсмъртни.

Спрямо небето всеки е недорасъл.

Човекът без тайни сам по себе си е загадка.

За да се скараш с живота, не е задължително да си бил приятел с него.

Страшно усилие е да оживееш, след като си припаднал насън.

Повечето хора живеят на инат, но малцина умират от него.

Някои мътят водата на самия извор.

И недовършеното свършва.

Посредствено е да мислиш за отвъдното с чувство за мярка.

Само последната самота няма алтернатива.

Човек може да се умори дори от това да не живее.

Гълъбът на мира винаги е под обстрел.

Понякога лошата среда води до добри крайности.

Най-голямото доказателство за прогреса е, че времето минава.

Страхът се обновява по-бързо от която и да е смелост.

Камъкът, който криеш в пазвата си, може да се окаже надгробен.

Много понятия олекват, когато си в тежест на себе си.

Хуманно е излишните хора да минават за резервни.

Причина за дълголетието може да е и ужасът от Страшния съд.

Няма нищо по-здраво от постоянството на болните амбиции.

Духът е разяждан основно от апетити.

Степента на страданието е уговорка между тялото и духа.

В бъдещето всеки е неузнаваем.

Удобството на дребните хора е, че могат да се прескачат.

Всеки е затворен в собственото си чувство за свобода.

Може да се подготвяш за смъртта и чрез все по-умерен живот.

Понякога страхът се оказва единица мярка на съвестта.

Кръгът на интересите лесно се свива до примка.

Най-трудно е да си представиш липсата на въображение.

Когато няма какво да правиш, разсъждавай за безделието.

Тъмната страна на човека по-често се проявява през деня.

Земята е тясна за мащаба на най-достойните.

Погледнато от дистанцията на времето, остава само вечността.

Загубата на съзнателност също се отразява на равновесието.

И когато няма какво да очакваш, все има нещо за изпращане.

Убийствено е да се съживяваш, подражавайки на тълпата.

С болна интуиция трудно се намира здрав смисъл.

Може да бъдеш сам и чрез илюзията за неповторимост.

В порива към отвъдното законът за гравитацията не действа.

Животът нямаше да е пред нас, ако не се състезаваше със смъртта.

Не ми се получава да гледам живота си през пръсти.

Никой живот не е достатъчен да осмисли смъртта.

Страхът от смъртта може да окрили и най-плашливите.

Човек се пазари най-усърдно, когато се продава.

В човешката природа е да не опазва земната.

Отчаянието от земното няма край, защото е изначално.

Нищо не започва, ако не е осъдено да свърши.

Смъртта е по-изненадваща от живота, но не е по-разнообразна.

Граничните състояния са необхватни.

Въжето на живота е здраво, защото е преплетено със смъртта.

Никога не знаем кога ще забравим най-същественото.

Отчаянието е система без закономерности.

Знанието за самотата винаги е в съавторство.

Леглото е елемент от излежаването на присъдата смърт.

Скелетите винаги поставят ребром въпроса за смисъла.

Моралът е единственият приемлив тоталитаризъм.

Всяка илюзия търси своя факир.

Политическият чадър лесно се превръща в гръмоотвод.

Смъртта е хроническата болест на времето.

Никоя лебедова песен не завършва с овации на гарги.