ХАКЕРИ
Хакери шетат, мила мамо,
от интер’ на интер’.
Имейл-адреси сбират,
далавери правят…*
(*По народната песен „Еничари ходя, мамо”)
Наскоро ми позвъни един от приятелите, тук, в Лондон:
- Ти нали се познаваш с Янакиев?
- Да, защо?
- Пратил ми е имейл. Той и жена му били в чужбина на холидей, и тъкмо накрая да си тръгнат, ги ограбват. Нямат пари да си платят хотела, за да си дойдат. Моли да му изпратя две хиляди паунда. Още щом си пристигнел щял да ми ги върне. Ти получи ли такова писмо?
- Ние контактуваме само по телефон. Но мога да ти кажа, че това са навярно хакери, добрали се до контактния му лист с имейл-адреси.
След известно време приятелят пак звъни:
- Права излезе, ей! Обаждах му се на няколко пъти, не отговаря. И едва сега се свързах с него. Не са ходили никъде. „Ти си, казва, десетият, който ми се обажда”.
Без да се бавя много, много, разпратих предупреждение до всички мои близки и познати за случая с Янакиев, да не се хващат, ако получат имейл от мое име, че съм нападната и обрана, или пък ми предстои спешна, скъпа операция.
Някои от тях веднага ми отговориха: „Мен не могат ме излъга”. Други разказаха за случаи на подобни измами с техни близки. А една от приятелките съобщи, че са й предлагали 200 евро за 40 автентични имейл-адреса…
Колко ли адреси е имал Янакиев и от всички по две хилядарки, мога да си представя удара на тия електронни апаши. Изглежда вече измамите по телефон не са актуални, а и много хора отдавна само с джиесеми контактуват. Но никога не можеш да знаеш откъде ще те нападнат и под каква форма, за да си подготвен за контраудар.
Ето и аз тая година, в началото на януари, получавам твърде странна честитка, която започва фамилиарно и завършва в множествено лице, което може да се разбира, че е учтива форма, а може и да се отнася и за други членове в семейството, евентуално:
„Здравей, Надя, Честита Нова Година,
Да сте живи и здрави и щастливи. Рени”
След известен размисъл и колебание, навярно, продължава:
„Много пъти се опитвах да ти се обадя, но изглежда си си сменила телефона. Кажи как да те намеря. За съжаление, като бях в България последния път, не можах да те открия”.
Името й Райна Петрова ми беше отнякъде познато, само не можех на първо време да си спомня откъде, но щом си е направила труда да ме поздрави, макар и седмица след Новата година, отговорих й като възпитан човек с трафаретните пожелания в подобни случаи:
„Благодаря, Рени! И на теб желая много щастие през Новата година”.
Надявах се с този отговор, да съм отбила номера на учтивост, която всъщност не й дължа. Но само след минута получавам следващ имейл:
„Благодаря.
Толкова се радвам, че ми отговори. Аз току-що написах и издадох в България книга с разкази. Искам да ти я дам, но ми трябва телефон или адрес, за да може майка ми да се свърже с тебе и да ти даде книгата.
Нямам търпение да се видим, когато се върна в България. Също мога да ти звънна от тука. Как вървят нещата при вас? Аз в момента уча тука за менажер.
Поздрави
Рени”
Като че ли, започвам да подразбирам нещо, макар от една страна да е „да”, а от друга - „не”. Коя ще е тая млада жена или момиче, което учи неизвестно в коя страна, издала и книга, и смята, че сън не ме лови да я чета. И защо е толкова неотложно, та й трябва телефон, адрес и прочие…
Замесва и майка си, с което иска да подчертае навярно, колко много сме близки. От какъв зор ми е да се срещам с тая непозната, която по всичко личи, че почти нищо не знае за мен, а гори от желание да се видим, сякаш сме били дружки, ако не от детската градина, то поне от училищната скамейка.
В същото време откривам и несъответствия. Ако тя е забравила къде живея, майка й би трябвало да знае. Коя всъщност е тая непозната „позната”?
„Ето, това е въпросът”, както, се изразяват англичаните по шекспировски. Имат си Шекспир и си го цитират. А ние си имаме „Бай Ганьо” на Алеко, и си го цитираме също. (Май, че той си ни приляга най-много). И за да не разголвам съвсем истината, че съм се досетила за някаква измама, отговарям най-неутрално, дори любезно:
„Моите поздравления! Не се ангажирай с пращане на книга. Като си дойда, ще се обадя на майка ти. На добър час в писателския „занаят”!
Убедена бях, че съм турила край на тоя диалог. Няма какво повече да „рови”. Но ето, че пак почти мигновено получавам отговор, сякаш моята събеседница „стои с кола на дупката” и чака само да се покажа оттам, за да ме цапардоса с въпрос:
„Благодаря за пожеланията.
Кажи ми как вървят нещата при тебе. Аз вече съвсем изгубих представа какво става в твоя живот. От къде трябва да си дойдеш? Къде си в момента. Къде живееш за постоянно. Надявам се да си щастлива.
Поздрави
Рени”
Ха! “Сега я втасахме!”- би възкликнал добрият наш Ганьо Балкански. Толкова много въпроси на куп като на разпит при гранична полиция - откъде идеш, за къде отиваш, постоянен адрес и прочие. Тая жена, или група мошеници, са на голям зор. Трябва им спешно телефон, и твърдо установен адрес. Влизам в ролята на Шерлок Холмс. Сега, нека разгледаме нещата, според както показва логиката.
Да започнем от изречението: “кажи ми, как вървят нещата”. Доста общо, уж не заангажирано, а цели да се докопа до важна информация. Човек, който не подозира нищо, се ласкае от вниманието и без да се усети се впуска в подробности за радост на тия, на които могат да послужат.
По-нататък: „Аз вече съвсем изгубих представа какво става в твоя живот”. А защо толкова се тревожиш за моя живот, и защо се е сетила точно сега?, да я питам.
Отговорът е съвсем налице и намерението съвсем прозрачно - подготовка за следващата уловка. Но както се казва „и най-умният си е малко прост”. А аз ще добавя: по въпросите, можеш да познаеш човека - какво представлява и какво цели.
Дори не се досеща, че лицето, с което води диалог, не е на нейните години, за да я пита дали е щастлива. Като че ли си бъбри с най-близката приятелка, минала снощи под венчило - как се чувства като млада булка. Хвърля се на очи и непохватността в намерението си да заблуди партньора отсреща, за да получи нужната информация, което вече говори за оскъдната култура на хитреца, правещ другите по-глупави от него.
Може да са хакери, а твърде е възможно и някоя натрапница, да търси начин да ми се изтърси, тук в Лондон. Много ми напомня почеркът й на нахалната щерка на една позната, която ми знаеше домашния телефон в София, и имейл адреса.
Като научи пък къде живея, си направи устата да ми дойде на гости. Поканих я, колкото от куртоазия, да се обади, когато й падне път към Острова. А тя предала телефона и имейл-адреса ми на дъщеря си, живееща в Канада.
И не след дълго получих подобно малограмотно писмо, и по език, и по стил, с обръщение на малкото име и на „ти”, в което ми се казваше, че много искала да ме види, та да си имала конак в Лондон, защото майка й казала все хубави работи за мен. Освен това и аз съм била като нея същата зодия… (Моля, „ко кайш?”).
Хакери ли, макери ли, не мога да знам. Дошло е време всеки от всякъде да се варди. И при тия „супер” - способи за измами, възможно е някой дори да ти се спусне от „интернет-комина” в компютъра под благородното предложение да го почисти от „сажди”. Напълно безплатно!
За всеки случай, взех двойни мерки - и да дам отговор, какъвто се полага на навлек, който иска да си прави конак в моя дом, за моя сметка, (сякаш тук, в тая страна, аз съм Странджата за някои), а също и, да оставя с пръст в уста евентуални хакери. Затова й отговорих шеговито-назидателно:
„Драга Рени, жива и здрава съм. Засега все още съм тук, на Земята. „И „книжчици” пиша, тъй както умея”. Само не зная на какво се дължи твоето изключително внимание към мен. С майка ти се познавахме преди години като хора, от един бранш, но отдавна нямаме никаква връзка. За теб знаех само, че си нейна дъщеря, която живее в чужбина. Всъщност, аз не те познавам. Затова се и учудвам на твоето неочаквано, настоятелно обаждане. Не разбирам какъв ти е проблемът.
Всичко най-добро!”
Повече не последваха словесни засади „с колеца на дупката”. Ама знам ли? Ако тази мадама, се е преквалифицирала в специалността „Мениджър по най-нови електрони далавери”? …
Та въпросната Рени може да е от тях, а може и да не знае дори, че използват имейл адреса й. Но едно е сигурно, че хакерите не вършат нищо на „хакерне” (тур. напразно) и с всеки изминат ден все повече и повече се усъвършенстват и богатеят за сметка на наивници…
