Аргирис Митропулос

Спиш ли?
Отвори вратата.
Аз съм.
Вапцаров!
Морякът със големите мечти.
Идвам от дългата нощ на Харон.
Едно слънце на твоя прозорец.
Едно врабче.
Отвори!
Идвам като далечен гостенин
отвъд железните решетки
на миналото,
за да целуна алените ти устни.
Идвам да успокоя разгневения
поглед на смъртта
в твоите очи.
Не ме ли познаваш?
Аз съм. Твоят Никола.
Поетът, който изплаши смъртта
и тя го призна за поет
със два куршума във челото.
Аз съм.
Един от небрежните войници,
които не носят нито раница,
нито манерка,
а само сърце и гранати.
Отвори!
Идвам да почистя комините
на заводите в домовете
След всяка зима
всичко трябва да бъде почистено
за празника.
Идвам днес
в твоите двадесет и пет години,
за да се запозная с младостта си.
Идвам, за да погалиш малко
раните ми,
да легна в унеса на твоите очи,
червени още от безсънието.
Идвам на гости при тебе
заедно със гордото време
иззад окървавената история,
зад усмивките на моята вяра,
тука както я възпях бос
върху ледовете на миналото.
Идвам със бързината на бъдещето,
радостен като априлска вълна,
от морето на забравата,
за да си отпочина на твоя бряг.
Идвам.
Идвам и ще идвам винаги
във твоята прегръдка
както реката идва непрестанно
към морето, идвам да ти кажа, благодаря,
като скромен мъртвец
само със една надежда в джоба си,
попътен вятър на твоето пътуване.
Идвам.
Идвам при тебе, родино,
заедно със едрите звезди
на Фамагуста
да те целуна
и да си отида,
за да идвам вечно при тебе
като борба и вяра
във бялата ти пролет.
Идвам!…