НОКТЮРНО
НОКТЮРНО
Тиха тъга през прозореца влиза.
А луната мълчи продължително.
И си мечтая за светлата близост.
И те очаквам в самотна обител.
Мисля за теб и слушам Шопен.
На твоите стъпки шепота чувам.
Идваш при мен като откровение.
Като видение, нощем сънувано.
Потъвам в нежния порив за теб.
Този свят без любов ще загине.
Жадувам за нежност вълшебна,
животът ни да не бъде пустиня!
ДОКОСНИ МЕ С КРИЛАТА НА АНГЕЛ
Приюти се в моята есенна обич,
наслади се на споделения миг!
В живота ни няма само прокоби,
до светли предели ще стигнем!
И тогава мигът ще превърнем
в една дълго жадувана вечност,
а близостта ни - в безсмъртие,
в зов за преданост и човечност.
Порадвай се на тихата ни есен,
докосни ме с крилата на ангел!
И ще литнем в свода небесен,
от ръката на Господ изваяни…
ВЪЛНОЛОМ
На моята дъщеря Невена
Пред теб изправен като вълнолом,
от бурите житейски те предпазвах.
А днес ти взираш се във спомена -
на детството преминало миража…
Но ти живота си в ръце държиш,
не чакаш аз сега да те спасявам.
И светлия си път ще продължиш
достойно и завинаги изправена!
И няма никога да се прегъваш -
дори когато на земята те съборят!
И винаги бъди със чиста съвест -
дори когато с ветрове се бориш!
ПРИБЛИЖАВАНЕ
Подобно музика на Бах в съня ми влизаш.
И аз се чувствам окрилен във своя полет.
А пълнолунието осветява черната ти риза
и от очите ти се стича бавно скрита болка.
И ти от спомена - към днес отчаяно се луташ.
И с наскърбената душа долавяш топъл зов.
Но можеш ли да знаеш какво ти носи утрото -
тъгата стара или знамение за порив нов?
Към теб се приближавам с нежност плаха.
Не искам нищо друго - само да те съзерцавам.
Опитай се да бъдеш себе си - без капка страх.
А Бог ще ни покаже какво в живота ни остава…
ЕСЕНЕН ПОРИВ
Когато в този свят утеха не намериш
и самотата здраво гърлото ти стисне,
тръгни дори след някаква химера,
която ще прогони тъжните ти мисли.
И може би наистина сред далнината
очаква те недостижимата любов.
Ще я приемеш като Божи пратеник,
дарил те с порив за живот отново.
И радвай се на приказната своя есен -
светът неистово жадува нежност.
Очаква те, повярвай, светла вест.
След зло: доброто идва неизбежно!
КЪСНО
Толкова късно в живота ми идваш.
Вече изкачвам последния хребет.
В младостта не успя да ме видиш,
не усети и трепета ми към тебе.
Не повярва на моята искреност,
смути се от бохемските ми изяви.
Аз се вълнувах от твоята близост,
за теб бях готов света да оставя.
И се взирам сега в залеза есенен,
и смирено се моля пред кръста.
Листопадът е тъжен предвестник.
И за любовта ни навярно е късно.
СЪЖИВЯВАНЕ
„душа без дом, поела към небето”
Иван Давидков
Когато дойде онзи миг последен
и аз поема към отвъдната обител,
ще искам пак до тебе да поседна
и ще преглътна стона на сълзите.
И ненаситно пак ще те прегърна.
И дълго ще мълчим сред здрача.
А миналото няма как да върнем.
Ще трябва все напред да крача.
И пак ще бъда истински щастлив,
защото имах теб в света несретен.
И ти ще можеш да ме съживиш -
душа без дом, поела към небето…
ВЪЗРАСТ
Ще дойде тиха септемврийска вечер,
ще крачим пак със тебе в мрака бавно,
ще си споделяме за идващата вечност
и за младостта, отминала отдавна.
И ще въздишат дървесата в парка,
светулка ще проблесне в тъмнината
и нежната й светлина ще ни завари
прегърнати сред листопада златен.
И ще се питаме какво ли ни остава -
една безсмъртна бездна от любов?
Прииждаща любовна незабрава?
Или на възрастта самотните окови?
БЕЗСЪНИЕ
В безсънните нощи на дълги съмнения
крехката ти същност взира се в небето.
Дали не идва вече светлото спасение?
Или светът ще си отиде - неусетно?
Дали приятелска ръка ще те прегърне,
политнеш ли към бездната на мрака?
И ако отново към живота се завърнеш,
дали със трепет някой още те очаква?
И питаш се сега на този свят защо си,
и те притиска силно самотата властна.
Тревожат те толкова много въпроси,
но знаеш, че не си живял напразно!
КОПНЕЖ
Отдавна тъжните ми стихове четеш.
И мнението си за тях ми пращаш…
Но не узна за мълчаливия копнеж
към твоята изтънчена изящност.
И нищо за това не съм ти казал,
потънал в бездната на самотата.
Животът ми премина ненапразно,
ще продължа с любов нататък.
Но мисля си сега за твоята поява -
като сияние в красивата ми есен.
Какво ли близостта ни предвещава?
Ще стигнем ли до смисъла небесен?
ОСТРОВ
Навлизам постепенно в тайните
на помъдрелия, усамотен всемир.
Какво ли искам още да узная?
В живота ли утеха не намирам?
Нима достигам вече до предела -
да чакам някакво преображение?
Какво ли аз от този свят съм взел?
Какво ли още да му дам от мене?
Защо ли детството сега си спомням,
когато всичко беше някак - просто?
Когато вярвах, че любовта огромна
за хората ще е спасителният остров…
