Лозан Такев

Ако сте гледали празничната поредица с водещ Драгомир Драганов, ще се съгласите с мен за подобен въпрос. „БНТ на 60″ натрапчиво всяка вечер и с повторения ни преразказа какво е това чудо телевизията - една кутия, от която шест десетилетия излизат и влизат чудеса в дома ни.

Много пъти си припомняхме началото, когато сме си носели столовете у съседите и сме гледали с умиление новата медия почасово, захласвали сме по телевизионните сериали, музикалните програми, забавните вечери със сатириците, пяли сме „Ние сме на всеки километър, от тук до края на света”, „Семейство Калинкови” ни е трогвало с битовите семейни истории, ставали сме и повече патриоти с „Капитан Петко Войвода”. И така нататък, и така нататък от 1959 година до сега…

Но не ви ли направи впечатление, че главно естрадни певци, много малко композитори и артисти бяха почти единствените гидове в този юбилеен маршрут през годините…

И за 60-те години на телевизията разбирахме от Любо Киров, Иван Динев -Устата, Графа, Силвия Кацарова, Маргарита Хранова, Кирил Маричков, Румен Бояджиев, Веселин Маринов, Михаил Белчев, Димитър Туджаров Шкумбата, Катето и Здравко от „Ритон”, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Йорданка Христова, Стоянка Мутафора и Муки, и още два-три пъти по толкова техни колеги от шоубизнеса и забавата…

Е, как да не попиташ: „Това са 60-те години на БНТ или на БМТ - Българската музикална телевизия!?”

Нищо лошо общо взето и така да представим нещата, ако искаме да заобиколим въпроса: „Какво всъщност е, аджеба, Българската национална телевизия?”

И примерно защо с малки изключения между другото не видяхме мястото и ролята на видни телевизионери в тези години.

И аз ще пропусна някои имена, но да не стане дума за истински телевизионни явления като Кеворк Кеворкян, Тома Томов, Дмитри Иванов, Марко Семов, Павел Писарев, Иван Славков, Сашо Диков, Любомир Коларов, Иван Гарелов, Петър Кожухаров, Елена Йончева, Бригита Чолакова, Таня Димитрова, Надежда Дженева, Димитър Езекиев, Георги Стойчев, Васил Марков, Александър Бешков, Александър Грозев, Николай Колев-Мичмана, Вера Маринова, Клара Маринова, Нери Терзиева, Анахид Тачева, Никола Филипов, Георги Ламбрев, Слава Рачева, Мария Янакиева, Даниел Илиев, Димитър Цонев, Иван Константинов, Антон Вергиев, Величко Скорчев, Снежана Атанасова, Чавдар Стойчевски, Диляна Грозданова, Валя Ахчиева, па даже и Асен Агов и още поне триста други като тях, не става и не се получава пълна картината на телевизионната история в тези шестдесет години… Някак лековато и еднопланово се представя истинският имидж на подобна медия.

И в тези шестдесет години няма как да не споменем по-категорично мястото и ролята на „Телевизионния театър”, който тези дни беше възстановен от новото ръководство, начело с Емил Кошлуков, „ТВ неделник”, „Актуална антена”, „Добро утро”, „Лека нощ, деца”, „Бързи, смели, сръчни”, „Час по всичко”, „При нас е весело”, „Студио М”, „Бразди”, „Формула 5″, „В свободния час”, „Дискусионен клуб Младост”, особено най-гледаното „Всяка неделя”, „Студио Х”…

Няма да стигне мястото да се изредят всички останали предавания, рубрики, водещи и автори, оставили трайни следи в очите и ушите на зрителите.

Съвсем скоро най-напред назначената като режисьор в телевизията през 1959 година Магда Каменова показа и трудовата си книжка на едно поредно събиране на ветераните от БНТ в стола на „Сан Стефано” 29 като доказателство за телевизионния й стаж, а с нейното име са свързани редица детски и не малко други телевизионни заглавия…

За Нушка Григорова остана определението „легенда” и нейни видеоленти има като доказателство за всестранното и присъствие на малкия екран и зад кадъра на телевизионното чудо БНТ…

Не се чу и дума за филмовия композитор на века Митко Щерев, а колко още други музиканти, композитори останаха в сянката на отшумелите шестдесет предавания за годишнината на телевизията?

И мястото и ролята на художниците-постановчици на малкия екран убегнаха от разговорите за празника „БНТ на 60″ .

А телевизията е такова колективно творчество, което не изключва и участието на писатели, журналисти, редактори, асистенти, музиканти, режисьори, техници, художници, продуценти, осветители, шофьори, каквото още друго се сетите за едно такова като краен продукт изкуство и визуално творчество на електронен носител…

Ето затова тук остава за мен отговорът, че това бяха предавания под знака „БМТ на 60″.

Многократно гледахме, например, песни в изпълнение на Леа Иванова, на състава „НЛО”, откъси от забавни шедьоври на Хачо Бояджиев и Младен Младенов, на Ласка Минчева, Димитър Шарков и много други телевизионери, но като цяло липсваше цялостният облик и лице на телевизията, която продължава и ще продължава да бъде в дома ни, независимо от днешната многотия от национални и кабелни оператори…

Добре е екипът да продължи като ехо след 2019 година и през високосната 2020 година да разказва за приноса и следата, оставена и от останалите телевизионни имена, за да има достойна памет и признателност и към техния труд, сърце и талант, оставени и като част от трудовите им книжки на телевизионната кула, в НРТЦ и на адреса в София на улица „Сан Стефано” 29, както и в другите телевизионни областни центрове.