Златимир Коларов

Иван Станчев. „Път за мен, път за теб” (публицистика, разкази, хумор), Спейс Вижън. София, 2014

Сборникът с публицистични текстове, разкази и хумористични сценки на д-р Иван Станчев „Път за мен, път за теб” бих определил като път към науката, към себе си, към природата.

И в трите случая - дълъг и труден път, стръмен и трънлив, изпълнен със съмнения, вълнения, разочаровяния и болки, но и с много удовлетворение и радост, когато се докоснем до скромните житейски истини за искреността, любовта и добротата, които много често подминаваме с безразсъдно безразличие, залутани в забързаното ни, задъхано ежедневие, без да съзнаваме, че пропускаме най-красивите и най-ценните неща, с които съдбата ни дарява - неща, които може да прозре само човек, живял дълго, видял много и мислил непрестанно.

Книгата започва с посвещение на бащата на автора и на чл. кор. проф. д-р Н. Цанков - дерматолог, безспорен ерудит, дойаен в специалността, подкрепил автора в началото на професионалната му и научна кариери.

Следват и предисловията на проф. Цанков към първото и второто издание на книгата, в които той подчертава: „Д-р Иван Станчев е чувствителен, мек, понякога многословен, но винаги изпълнен с любов към хората, уважаващ техните различия, тъй като самият той е различен”.

Книгата съдържа уводни думи на автора, три есета, двадесет и три разказа и хумористични текстове, подредени в девет групи.

Бидейки дерматолог, д-р Иван Станчев започва първата част с вдъхновено есе, посветено на кожата, погледната от биологична и философска гледна точка, продължава с есето „За кожата на един големец”, оригинална аналогия със заглавието на известен полицейски криминален филм и разсъждения върху преходността на славата и пагубното й влияние върху личността и хората, свързани с нея и тази първа публицистично-есеистична част на книгата завършва с есето „И земно, и свише”, написано на Ивановден през 2007 г., което бих определил като апотеоз на името Иван със споменаване на бележити негови носители - Иван Предтеча, Иван Златоуст, св. Иван Рилски, св. Йоан Богослов, папа Йоан Павел ІІ… и, разбира се, д-р Иван Станчев - не случайно народът казва, че „Иван не е име, а титла”.

Втората част на книгата съдържа интимни, лично преживяни в голямата си част истории, свързани с родителите, с родното село, със старата крава, хранила семейството години и дадена на другоселец, за да не гледат старческите й страдания в края на живота, красивата змия, убита от автора, воден от праисторическия инстинкт на страх и агресия към влечугото, съжаляващ после за постъпката си, болката за убитата катеричка заради пухкавата опашка и много други.

Особено ми допадна и напълно разбирам д-р Станчев в отказа му да стане ловец, същото съм изпитал и аз - не може лекарят, с мисия да спасява и да помага, да отнема нечий живот, пък бил той и на звяр, птица или животно.

И аз, като д-р Станвчев, не бих могъл да погледна как животът отлита от очите на убитата кошута или дори на вълк, да бъда безгласен свидетел на мъките и болките, причинени от човешката агресия.

Следват разкази, отразяващи вълненията и проблемите на напатилия, изморен от промени и несгоди наш съвременник - от Чана Сербезина, бай Жечко, д-р Монов, бившия санитар Ивил, д-р Копринков и много други.

И всичките те през погледа на лекаря и в полезрението на най-хуманната професия, която се отнася с една и съща загриженост и човешка топлота и добронамереност както към големеца, пристигнал в малкото родопско село, така и към селската мутра, нарекъл себе си Дънкан Маклауд - героят от нашумелия сериал „Шотландски боец”.

В този раздел е и разказът „Път за мен, път за теб”, дал заглавието на книгата. В него авторът разсъждава върху неудачите и късмета и съдбата, която в някаква степен ги предопределя, явяваща се като безимената съседка, която всеки ден посреща с усмивка главния герой на разказа.

Разказите са наситени с понятна за всеки лекар добронамереност и доброта, изстрадани в живота и сгъстени от професията категории, превърнали се в същност за всеки, който се грижи безкористно за другите.

В третата част на книгата леко, стегнато и пестеливо, каквито са изискванията на жанра, са разказани различни интересни и забавни медицински случки, свързани с лекари, прегледи и реакция на болните към предписаните лекарства и зададените от лекаря въпроси.

Историите забавляват, смехът и хуморът бликат от всяка една от тях, смехът е пречистващ, забавен, разтоварващ, а хуморът е мек, безобиден, лек, както може да го почувства и претвори само един добър човек.

В заключение - книгата „Път за мен, път за теб” е спонтанна изповед и откровение на лекар с дълъг житейски и професионален път, посветен на болните, които осмислят всеки един от изживените дни сред пациенти, болести и болни. И цената е върнатата надежда на болните и удовлетворението на лекаря, че го е направил.