ЗА ДЖИНА ДУНДОВА И „АНДРЕ ОТ ГОРНИЯ ЕТАЖ”
Джина Дундова-Панчева. Андре от горния етаж - Издателско ателие Аб, 2019
След издаването на три поетични книги - „Чудо”, „Вълшебството си ти” и „Сънувано небе”, „Андре от горния етаж” е първата белетристична книга на д-р Джина Дундова - специалист по педиатрия и асистент по физиология към Медицински университет-София.
Книгата е посветена на Тереза и Андре - на приятеля на авторката Андре от детството и спомените, които я подтикват да опише общите години в България и пътуването към непознатата, древна и екзотична Сирия, преди - слънчева и гостоприемна, сега - опушена и одимена, разорана от мини и гранати…
Още в началото прави впечатление езикът на авторката, нетипичен за поетеса - динамичен, ясен, стегнат, без излишни сравнения и епитети, с кратки изречения „поразява целта” като с изстрел.
Пак там - в първите страници, докато пътува из Европа, неспокойната й съвест се вълнува като повърхност на планинско езеро от вятъра, духащ от върховете от най-черните примери в човешката история, разкриващи човешкото безумие, покосили милиони мъже, жени, старци и деца в Холокоста, неща, които продължават и сега в Сирия, от най-черните демони в душата на човека, дълбаещи бездънни бездни, раждащи чудовища…
Тази първа част от книгата е написана в сегашно време, „литературно време” най-подходящо за пътепис, създаващо усещане за непосредствена близост и кинематографична образност.
След това продължава в минало несвършено време, което е пък най-доброто „литературно време” за описание на спомени.
Наред с чара и нежността от описанието на детския дом, детския квартал и детските спомени от тогава, интересен е паралелът с настоящето, интересна е и метафората, че движението напред към Сирия, всъщност е движение назад към детството.
Това прави разказът динамичен, провокативен, изпълнен с „очакването какво ще стане после”, което, de facto, е целта на всеки белетристичен текст.
Чаровни детайли от детството са ваденето на млечни зъби с твърда дъвка „Идеал” или с дюля, гъделичкането по петите в детската градина преди два заспят след обед и други искрящи като бисерчета нежни и наивни детски спомени…
В следващите страници пъстрее колоритът и облъхва магията аромата на Ориента - пустинен, многоцветен, беден, с боклуци и прах по пътя, с многолюдни семейства с шумни деца и родители с чужд нам манталитет и нрав, с „жасмин, маслини и огнено слънце”, „с древност и съвремие, които се сливат в едно” и едни до други - източна бедност и източна разточителност и богатства…
И като тънка нишка в разказа се прокрадва паралел с действителността сега - на разрушени градове и вековни паметници на културата, устояли на жегата и ветровете хиляди години, сринати и разграбени от Ислямска държава, на съсипания живота на милиони хора, тръгнали по света да дирят местенце да оцелеят те и техните деца…
И паралел с общото минало на авторката и българо-сириеца Андре в България и видяното в Сирия преди войната.
Това превключване от минало в настояще и пак в минало, и пак в настояще създава допълнителна динамика на разказа.
Интересно е как авторката е съхранила в паметта си не толкова случките, а детайлите, които превръщат разказаното в белетристика.
Жанрът на книгата е своеобразен „повест/пътепис”, съчетаващ „спомена за едно истинско приятелство, чисто и наивно като самото детство” и пътешествието към „далечна и непозната страна”, както е отбелязано на четвърта корица на книгата….
И съвсем не накрая книгата е онагледена и „разкрасена” с богат снимков материал от личния архив на авторката.
В заключение - „Андре от горния етаж” е вълнуващо четиво за неостаряващото дете в нашите души, за най-ценното - чистото и невинно приятелство и детство, което ни прави хора и ни държи изправени докрая.
