СЪБИТИЕ
Сутринта младият експерт Мартин Канарчев бе посрещнат необичайно сърдечно от своите колеги. Още щом го зърнаха в рамката на вратата, те се втурнаха към него.
Едни го тупаха по рамото, други го прегръщаха, трети го милваха по главата, а деловодителката Стела го целуна нежно по бузата и екзалтирано произнесе:
- Рожбе, ти си моето захарно петле!
Надойдоха служители и от другите стаи да поздравят Канарчев. Даже касиерът бай Танчо, чийто глас се чуваше само при кашлица, му смигна и рече:
- Браво, малкият! Имаш едно кафе от мен!
Не закъсня да излее възторга си и началникът на отдела. Той раздруса силно ръката на своя подчинен и развълнувано каза:
- Най-после! Тогава е радост за всички! Моите поздравления!…
- Но за какво? - едва не изплака от недоумение Канарчев.
- Вчера за първи път си отказал предложение за подкуп!…
“Защото не си заслужаваше риска за такава дребна сума!” - щеше да отговори Канарчев.
Но не го каза гласно, за да не развали доброто впечатление.
