Янчо Михайлов

Из „Притоплени надежди” (2019)

***
Киселее гроздето в устата
на попадналия в лозето небрано.

Колкото и да хитрува,
дори и ярето от старата коза
отива на дръвника.

——————————

***
Ножът,
в когото е хляба,
корав като кокал,
нека сърба попарата,
надробена от него.

Големите залъци
поглъщат големите думи.

——————————

***
Ръката,
дето все иска
да пипне
като трън се забива
в окото,
дето все иска
да види.

Който все търси
под вола теле,
накрая
ще се оваля
в оборската тор.

——————————

ОТ ОПИТ ЗНАЕМ

Гладна мечка
хоро не играе,
докато не припарят
под нозете й въглени.

Помъдрялото утро
преглъща
горчивите залъци
на вечерта.

——————————

***
Кряка ли, кряка
подкованата жаба,
запушва устата на вола,
който вършее.

Разтеглил
беззъба усмивка,
върви покорно
след каруцата,
харизаният кон.

——————————

***
Един е пътят,
който каруцарят знае,
със ситни камъни осеян.
Обръща се за миг каруцата
и изведнъж
разстилат се пред нея
много пътища.
Стои замислен каруцарят,
премята ситно камъче в ръцете си:
По кой ли път сега да тръгне?

——————————

***
Прецъфтяха налъмите,
издялани от дървото,
от което свирка не стана.
Събираме треските
за подклаждане на огъня.

——————————

„ЩОМ ЛЮБОВ НЯМАМ, НИЩО НЕ СЪМ”*

Прозрели тайните на битието,
препълнени с всевъзможни знания,
раздали придобитото имане,
а от света самите ние придобити,
изстинали след горенето
са не само телата ни.

Звънти медта, отеква
в преместената планина.

———-

*Св. ап. Павел, Първо послание до Коринтяни, 13 гл., 2 стих