Георги Майоров

Много общественици, писатели и журналисти са възхвалявали хубостта на Родопа планина, добротата и мъката на родопчани. Доста са вземали отношение и по голямата тема за помаците.

Когато самоприсадилият се помак Ефрем Моллов започна да изстрелва кьорфишеците си по помаците, аз също в сп. ,,Родопи” и книгата ми ,,Зарът на живота” (2018, с. 35) излязох с гневната статия ,,Само българи”.

В нея разобличавам заблудата за произхода на помаците, изтъквам тяхното добродушие и българска кръв, пледирам помаците да се наричат само с думата българи, а не с не знам защо вкоренилото се българомохамедани.

Защитавам ги, въпреки че моят дядо Георги като горски надзирател в село Буйново (Неапли), Триградско, през размирната 1913 година е убит от фанатизирани помаци.

Оставя 33-годишна вдовица баба Рада с четири невръстни деца. Чичо Никола е на 8 години, баща ми Петър е на 5 години, сестрите им, лелите Шина и Лика, съответно са на 3 и 1 година.

Но ако в онова време е имало шайка главорези, всички ли помаци са такива? Трябва ли да ги презирам? Не! Защото от първо лице като родопчанин добре познавам тяхното добродушие и благ характер като истински българи и категорично ги подчертавам в статията.

В същото време аз не мога да меря перото си по тази тема с писателя и журналиста Владимир Арденски, който още през 1973 година излезе с книгата ,,Свои, а не чужди” и с Елена Алекова, която днес страстно разобличава всички фалшификатори на историческите факти, бита и тежненията на помаците в голямата ? книга от 460 страници ,,Родопа е предел” (2019).

Тази книга, като Владо Арденски, тя е писала още от своето рождение. Тя не е нито страничен, нито автентичен наблюдател, а е жив участник в живота на тези българи. И нелепо е пръкнало названието българомохамедани. Те са си наши българи?! Но, времена!

Книгата има три части - ,,Моята България”, ,,Много пушилка, а после?” и ,,Новото битие на Николай Хайтов” и обхваща публикациите на авторката по темата от 1995 година до днес.

На пръв поглед тези части са несъвместими помежду си, но те третират една и съща тема от различни ъгли, едно и също лице от различни гледни точки - нейните лични преживявания, мнението на трети лица с критика на лъже-помаците и накрая - защита на големия родолюбец Николай Хайтов, на неговия огромен принос за възвеличаване образа на помаците, без никъде да спомене това наименование.

В предговора академик Георги Марков подчертава, че истината за българите мохамедани е всекидневно бойно поле, поради ,,майкопродавци и отцеругатели”.

Авторката живее в тази битка в родното й село Мугла и аргументирано опровергава всякакви навявания на преспи лъжи за някакви ,,родопски турци” и ,,помашки етнос” от фалшификатори като Исмен Реджепов (Никола Чуралски) и Ефрем Моллов, а личните преживявания на авторката са еднопосочно български.

И това е най-убедителният факт, че родословието на българите мохамедани е българско, че са ,,помъчени” и измъчени от исляма българи - изтъква академикът.

Родопите са една от седемте свещени планини в света, но векове са държани затворени в своята същност и участ. Тази планина очакваше да бъде разбулена и това се случи в последните десетилетия.

Редица учени и писатели изследователи, сред които се открояват явните родолюбци Николай Хайтов и Елена Алекова следват една последователна позиция за разкриване истинското лице на Родопите.

Родопският характер все повече се изчиства от скверните наслоявания и блясва като току-що изровено имане. И няма съмнение, че ще разкрие цялата си удивителна красота и вълшебство.

Защото родопският климат разширява гърдите, а опитите за ислямизация и гърцизация многократно увеличават съпротивата на родопчани.

Когато коментира автобиографичното битие на отец Боян Саръев и книгата на Живко Сахатчиев ,,Второто потурчване на Якоруда 1990 - 1995 година”, Елена Алекова спира вниманието си главно върху истинността на публицистичната, белетристичната и житейската тъкан на повествованията и нелепостта българите мохамедани в Родопите да се наричат турци.

Громи опита да се прокламира някаква си нова ,,помашка нация” чрез фалшифициране на историята. Защитава тезата на Боян Саръев не за приемане, а за връщане на родопчани към изконно принадлежалото им православие, защото родопчани ,,по плът и по кръв, по дух и по бит са си българи!… За мен помаците не съществуват. Съществуват българи” - споделя отецът.

Авторката не подминава без да спре вниманието ни и върху описаните истини от Величко Караджов в своите книги, след като беше отдал всичките си сили за изграждането и днешния светъл изглед на град Смолян. Страстно защитава и Николай Хайтов от неоснователната критика на писателя Атанас Лазовски.

Елена Алекова усърдно е проучвала всички доказателствени материали. Не измисля нищо, а цитира и коментира фактите, спори и разяснява, поставя на мястото им крадците на чужди текстове като мародерите на историята Ефрем Моллов, Исмен Реджепов, Хюсеин Мемишоглу и други.

Цялата книга е ,,себепознание и себе възмогване”. ,,Родопите - казва авторката - не са просто родно място. Родопите са моя свят. Моето минало, настояще и бъдеще. Моето раждане и моята смърт. Моето тук и сега, навсякъде и завинаги”.

На такова чистосърдечие трябва да се вярва!

Защо Родопа и самата Елена е предел? Защото духовното и нравственото изкачване на Родопите е предел. ,,Предел за човека. Предел между човека и човека. Предел вътре в самия човек. Междата, отделяща Добро и Зло в човека. Големия от Малкия човек в него”.

Оттук идва и внушаващото дълбок размисъл заглавие ,,Родопа е предел”. За лайтмотив служат и думите на Николай Хайтов, че Родопите е планина на предела - ,,трагичният вълнолом, където са се сблъсквали държавните приливи и отливи… Надежди и упования - когато свободата се е задавала, или страх и отчаяние - когато си е отивала” (с. 348). И в този предел за оцеляване се чете безпределността на Родопите, а авторката го доказва.

Безпределните мъки и борби на Родопа идват чак от древността. Кой не се е опитал да присвои и направи чуждоземец царствения певец и прорицател на светлината ,,родопееца” Орфей?

През Родопите са вървели легионите на Рим за овладяване на Севера. Родопци първи са покръстени в православието от Никита Ремесиански в края на IV и началото на V век.

Тук през византийското робство е царувал Момчил Юнак. Прославени са деспот Слав и Иванко. По време на Османското робство тук най-масово принудително е извършвано помохамеданчване, художествено увековечено по автентични документи и предания в романа ,,Време разделно” на Антон Дончев.

Оттук чрез кръвния данък ,,девширме” с най-здравите и красиви момчета е захранвана мощта на еничарския корпус в Турция, а с отвлечените момичета е разкрасяван харемът на султана. Вилнял е страшен вихър, смерч и смърт, среща на ятагана с кръста.

И всичко това Елена Алекова го защитава с желязна публицистика, която отпява като дизия чанове в сърцето и душата ни.

Защото и по думите на Антон Дончев, Родопа сама се създаде, сама се защити и остана с безпределна енергия. Защото Родопа е имала деспотство и свое господство. Хайдути и комити.

Защото е символ на чистота, красота и кръв. На мъки и страдания. На наивност, легенди и предания. На юначество и мъченичество. На борба и смиряване. На изтекла кръв и налята още по-силна. На вяра неизверена. Безпределна на свобода и робия.

На хубост и мрачина. На песни и плач. Дивна и непокорна, превземана и непревзета. Асимилирана от турци и гърци и останала българска. Единствено в своя избор ограничавана и непитана.

Затова и любовта ни към Родопите е безгранична и безсмъртна.

Родопа е планина на безпределния дух, на покорност и непокорност, на ужаси и радости, на зеленина и синева. Палена и горена, неизгорена. Клана и бесена, неизбесена. Потурчвана и непотурчена. Отродявана, но неотродена. И ще пребъде!

Тази безпределност е предел на познанието на коя страна да застанем.

Затова тезата на Елена Алекова е правдива: ,,Родопа е предел, който всеки българин, бил той християнин, мохамеданин, езичник или атеист, трябва да премине, за да намери себе си и другите”.

И за сетен път се уверяваме, че е безпределна и по политически сблъсъци на партии и отцепредатели, на противопоставяне и сдобряване, на етническа и религиозна толерантност, на спорове и смирявания.

Всичко е защитено с рядка публицистична жар и витиеватост, без патос, а с аргументи.

Защото авторката е плът и кръв на родопчани, тяхна вяра и вярност.

Без предел е нейното родолюбие и обич към България. Затова е написала тази безподобно благословена книга за Родопа планина и за родопчани.