Стойчо Стойчев

Аз живея на спирка „Вапцаров”…
Колко просто това се изрича!
А пък с име почти легендарно
тая спирка се днеска нарича.

Значи паднал поетът, загинал
като редник на своята кота.
За награда - табелката синя
сред големия път на живота.

И така: вместо сянка безплътна -
пак присъствие, даже в бита ни.
Той е нашата спирка попътна,
дето няма в покой да потъне.

И пътуват сега към „Вапцаров”,
от „Вапцаров” нататък поемат
автобуси, препълнени с вяра
като в негова светла поема.

Денонощно и моят прозорец
е към спирка „Вапцаров” загледан.
Чувам говор и рев на мотори
и си мисля, над листа наведен:

Ако някой случайно потърси
и на мойто изкуство адреса,
имам отговор точен в ума си,
зная твърдо с кого и къде съм.

И ще кажа без капка стеснение:
с автобуса на нашата вяра
всеки може да дойде при мене -
аз живея на спирка „Вапцаров”!