Тодорка Николова

Из „Измислих те, любов…” (2019)

ПРОЛЕТЕН ДЪЖД В ТАЙГАТА

Птича песен.
И дъх на рябина.
Лъч самотен погали клонака.
Две крила - птича сянка премина,
малък лос нейде тихо проплака.

Заваля.
Сякаш чудо дойде.
Едри капки край мен заблестяха.
И вървя във дъжда. Накъде?
Нито покрив в тайгата, ни стряха.

Аз вървя.
И не спирам в дъжда.
А след мен - броеница от стъпки.
Малки вадички с цвят на ръжда
носят няколко брезови пъпки…

А е пролет.
И тръпне тайгата.
Пак в земята покълват цветя.
Пукат пъпки, набъбват листата -
сякаш те самите са пролетта…

Усогорск, Удорийската тайга, 1974 година

МОМИЧЕТА

С очи като небето сини,
със сребърни от сняг коси -
Татяни, Олги и Аксинии,
в тайга родени - призори.

Като мъже са упорити
от никого не се боят,
говорят смело и открито,
а след това спокойно спят.

И мъжки сънища сънуват:
тайга и вятър, девствен сняг.
И все на сън сами пътуват
в далечен край, в далечен град…

А привечер, сами, щастливи,
отиват - чака ги мечтания.
А във очите им прелива
дъга от северно сияние…

Усугорск, 1974 година

СТРОИТЕЛИ

На моите приятели, младите строители
от Михайловския обогатителен комбинат

Един добър работен асансьор
ме вдигна на последния етаж.
Наоколо -
и тухли, и разтвор,
наоколо -
опасано с куфраж.
Навън вали.
Снегът е тъй дълбок,
че губят се от погледа следите…
Момчета от Михайловския ГОК,
ентусиасти и строители, при вас дойдох.
При вас ми е добре.
Обичам смелите мечтатели,
вълшебството на вашите ръце,
строители добри…
Приятели!
Издигате завод подир завод
и крачите към утрешния ден.
Момчета от Михайловския ГОК
животът от мечти е сътворен!

1979 г. град Железногорск, Курската магнитна аномалия

ТАЙГА

Сняг в тайгата с месеци вали,
засипва всичко - къщи и дървета.
Нощем северно сияние гори,
в пламъци избухват цветовете.

Отблясъците стапят се в нощта.
Страхливо мрака някъде се скрива
и става синя, става светла вечерта
тайгата - недействително красива.

Двама влюбени забравили за мен
дълго под брезите се целуват.
И пак снегът вали. И пак се ражда ден.
Като очакван сън - недосънуван.

Симфония от бяло и зелено
звучи у мен в предутринния час.
Нищо, че не съм в тайга родена,
в сърцето вечно ще я нося аз.

1975 година, Удорската тайга в Коми - АССР

РУСКА ПЕСНИЧКА

Ой ти, зима, руска зима -
малък стих от Блок.
Ой, пътечки колко има
през снега дълбок.

А брезите свели клони
шушнат си сами -
вижте колко са изконни
руските моми!

Ой, частушки се преплитат
със момински смях
и баянът до насита
свири между тях.

И Царевна-Несмеяна
ой, при нас дошла.
А косите? Сякаш пяна
царствена глава.

Ех, лети пак руска тройка,
шеметно лети!
А край нея, ой, препускат
къщи и брези.

Ех, ти зима, руска зима -
сбъдната мечта.
Ти си тъй неповторима -
като любовта.

Гр. Усугорск, Удорската тайга, Коми - АССР

СЕВЕРНА РЕКА

Една река в далечна зима
пресича дивата тайга.
Река, която няма име,
реката - просто е река.

През зимата - скована в лед,
покрита с лилии през лятото -
тече реката, все напред,
бърза, бяга през тайгата.

Но идва зима и реката
замръзва. Спира своя бяг.
Орисана е от съдбата
да има само своя бряг.

Така се случва и с човека -
ражда се, живее
и умира.
Но цял живот в една пътека -
орисана му от всемира.