Денчо Владимиров

С потреса от години гледаме как от учебниците на българските деца се премахват огнените слова на Ботев, които според новите редуващи се кириакстефчовци, не отговаряли вече на …новите глобални и добросъседски интереси на България!

А истината е така проста: новият ни “демократичен елит” никак не го устройват вече огнените слова на великия син на България, които се селектират даже и при произнасянето им по митингите на вечерните зари-проверки на 2 юни.

Затова няма да чуваме може би в бъдеще по тържествени проверки Ботевите слова като тези :

“Кажи ми, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее…”

“Вдъхни всекиму, о, боже!, любов жива за свобода - да се бори кой как може с душманите на народа”

“Да забравя род свой беден, гробът бащин, плачът майчин, тез що залъкът наеден грабят с благороден начин. …Грабете го, грабете го, неразбрани, грабете го! Кой ви бърка? Скоро той не ще да стане, ний сме всинца с чаша в ръка! “

“Ликуй, народе! Тъй овце блеят и вървят с псета подир овчарят …”

Ах, този наш гениален съвременник Ботев! Колко неудобен е той с неговите гениални прозрения и за света на капитала, още преди Маркс даже да направи своите пълни заключения за това общосветовно зло.

Ето как Ботев е видял “препускащото в кариер парвеню-буржоа: “Богат е, казва, па не го пита, колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил, и пред олтара богът измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи”. И още към портрета на парвенюто -буржоа от Ботево и наше време: “И е човек с добро сърце: не оставя сиромаси: но не той вас, братя, храни, а вий него със труда си!”

А как стряскащо и опасно звучат за новия български грабителски разнопартиен елит думите на поета и от неговото Символ-верую - където той мечтае за неделимо отечество и …обща собственост върху всички имоти! Как може да бъде мил и драг поетът на новите ни еничари и чорбаджии с тези си “хортувания”?

На тях, доскорошните партийни велможи, на потомствата им у нас и зад граница, на нароилата се бандитска нова класа, всичките те, награбили се хищно за себе си от народния имот?

Да сте видели вече някъде из учебниците и христоматиите в училище Ботевите фейлетони? Да кажем - за чорбаджията Кир Михалаки?

Че как ще видите този фейлетон, озаглавен „Това ви чака”, веднага ще се схване като намек за това какво може да се случи на новите български чорбаджии, като на колегата им Михалаки, дето го утрепали хайдутите заради това, че ограбвал сюрмасите…

Та, българите не е трябвало през новата си история даже и да изучават в скъпи партийни висши школи в Москва, Улан Батор и в София дебелите томове на Маркс, когато са имали пред себе си събрано само в редове Ботевото учение за света на имащите и нямащите:

“И в това царство, кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи, царство на скърби - зло безконечно, кипи борбата и с стъпки бързи, върви към своя свещен конец. Ще викнем ние “Хляб или свинец!”

А колко съвременно и до болка вярно звучат думите на нашия съвременник Ботев и за ония почти три милиона българи напуснали отечеството ни, тръгнали по света като бежанци, заради нова черна прокуда.

Прокудата, за която Ботев е казал: ” …дето нас млади пропъди по тази тежка чужбина - да ходиме, да се скитаме немили, клети, недраги!”

Е, в числото на прокудените българи не можем да броим онези своевременно и повратливо изпратени с богати кесии потомства на бившата партийна номенклатура още в зората на “демокрацията”- да се учат и живеят като принцове из западни ширини.

Та какви клети немили недраги са те - наследниците на партийните привилегии!?

Клетите немили и недраги деца на България си останаха в „отечеството си любезно” да се редят на опашките за безработни, да заспиват гладни само на едно кафе, да живеят в безпътица и безнадеждност и да попадат в ръцете на новите хищни и безскрупулни наши и чужди чорбаджии с лимузини, охранители и секретарки…

А който от тях не изтрае, има вече пълната демократична свобода да хваща самолетите от Терминал 2.

И вместо, както е писал Ботев за себе си и четниците си от Радецки “След няколко часа ще целунем свещената земя на България”, новите български хъшове целуват отчаяни и с мътна надежда нечия чужда “свещена” земя…

Новите читанки на българчетата вече се пълнят с какви ли не четива на новите класици -соросоиди и оттам се изхвърлят скъпи на сърцата и очите ни патриарси на българската книжовност и дух.

В този ред явно няма да има място в новите читанки и учебни програми и за огнените слова на Ботев, звучащи вече така разминаващо се с новите геополитически интереси на бившата поробена и освободена държава България: “…смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!”

Е, как такъв Ботев да остане в читанките, бе, плясват с ръце в министерски кабинети!

Ще си навредим на политиката за привличане на чужди инвеститори най-малко!

А в целия маскарад по раздаване по празници на високи български награди, звучи вече съвсем в дисонанс и великият Ботев стих: “Но стига ми тая награда, да каже нявга народът, умря сиромах за правда, за правда и за свобода!”

Така че може би е само въпрос на време и този велик стих да отпадне от читанките на българчетата.

- Че как може да се живее без високи награди, бе, някои българи в столицата са свикнали с тях като с наркотик! Те са награднозависими! - ще кажат навярно министерски експерти и секретарките им хубавелки все…

И хайде, и без този деструктивен Ботев стих в читанките.

Докато дойде време въобще в читанките да става дума вече не за поета и революционера Ботев, а за някой регионален отбор по футбол или хандбал …

И в този смисъл все така ще се изписват по стените градски „Само Ботев!”…