Иван Д. Христов

През 2019 година се навършиха 80 години от рождението на изтъкнатият пловдивски журналист, поет и публицист Георги Райчевски. Неговите здрави родови корени идват от родопското село Славейно. Той разказваше как веднъж един славейновец му казал: „Ти може да си роден в Кърджали, но си родом от Славейно.”

Райчевски работи най-напред като журналист в родния си град. Той идва в Пловдив през 1968 година. Утвърждава се като даровит автор в културния отдел на вестник „Отечествен глас”. Един от създателите на авторитетната притурка „Литературен глас”. Редактор и основател на вестник „Пловдивски университет”, излизащ от 1983 година.

Заместник-главен редактор на списание „Детски глас” /2008 - 2010/. Редактор в Радио Пловдив, кореспондент на БТА. Член на СБЖ и председател на журналистическото дружество в Пловдив. Носител на „Почетен знак на Пловдив” и на голямата награда „Йосиф Хербст” на СБЖ /2006/.

Автор е на стихосбирките: “Начало”/1969/, „Само миг”/1972/, „Продължение „/1988/, „Югоизток”/1994/ и „Южен прозорец”/2006/. Книгата „In memoriam”/2004/ - есета за пловдивски поети и писатели е своеобразно продължение на лириката му.

Негови са и книгите: „За винаги в сърцата ни”/1982/, „До златната звезда”, „Време за надежди”, „Майстор Слави”, „Пловдивските кметове” /в съавторство/, „Почетните граждани на Пловдив”, книгата за деца „Шоколаденият Мечо” /2006/.

Интересна, вълнуваща и запомняща се е неговата художествено - документална проза: „Този шарен Пловдив”/1995, второ изд. 2003/, „Гранд кафе Кристал”/1998, второ изд.2003/.

Негова заслуга е събирането и издаването на творбите на Иван Шишманов - Бистров, Иван Златев, Васил Урумов, Киркор Папазян, което по думите на Владимир Янев е един „вълнуващ колегиален жест”.

Навярно това качество в характера му е прозрял още в „Пловдивски силуети”/1980/и литературният критик Яко Молхов, който споделя: „Георги Райчевски търси своята реализация - човешка и творческа в жеста и съчувствието, а не в изтъкването на собствената си личност.”

Голямото книжовно дело на Райчевски, което предизвика голям обществен отзвук е „Пловдивска енциклопедия” /2005, преиздавана и допълвана пет пъти/.

Тя е панорама на културния и обществен живот в Пловдив в продължение на близо два века и на личностите, които са градили материалния и духовния му напредък през годините. Всичко това събрано в обобщен и синтезиран вид, написано с публицистична страст и художествено майсторство.

Този обемен и изключително ценен труд представя всички по-известни личности и институции, свързани с историческата значимост на Пловдив. Владимир Янев в „Литературният Пловдив” правилно споделя: „Това, което другаде е плод на дейността на престижни научни колективи, в Пловдив е извършено от един единствен човек. Наистина паметно дело!”

Другата нашумяла „пловдивска” книга на Райчевски е „Гранд кафе Кристал”. Тя ни връща към живота на интелектуалният пловдивски кръг, свързан с известния в края на ХХ век едноименен клуб на дейците на културата в Пловдив, което е в съседство с площад „Джумаята”.

Там почти всеки ден се събират едни от най-изявените през този период писатели, поети, журналисти, артисти, музиканти и художници. Те превръщат това популярно за времето си заведение в „лоно на най-щастливото човешко блаженство” - общуването.

Книгата „Гранд кафе Кристал” съдържа една галерия от интересни хора, които с творчеството си са останали в културния и обществен летопис на Пловдив.

Представена е необичайната задушевна атмосфера и своеобразния свят на пловдивския културен елит. Георги Райчевски е пресъздал щрихи от образите им, припомняйки колоритни случки, диалози, сложни „престрелки”, посветени главно на изкуството и литературата.

Наред с активните си журналистически изяви и художествено - документални книги за Пловдив. Георги Райчевски не престава да пише своята вълнуваща поезия, която Владимир Янев определя така:

“Пристрастията на поета са към класическия стих, отличаващ се с изразна простота и песенна пластичност Доста от творбите му са пронизани от носталгична тръпка по романтично визираното минало…”

Най-добрите си стихотворения писани през годините Георги Райчевски събра в антологичната си стихосбирка „Южен прозорец”/2006/. Поезията му е умъдрена, добросърдечна, а емоционалният изказ и хуманните послания в нея са искрени и сърдечни: „Какво още ми остана?/ Една надежда - за утеха…/ Една искряща чаша вино…/ Посоките на есента…”

Поетът реагира на социалните неправди, изразява съчувствие, породено от болките и радостите в живота на другите, от потребността от доброта и човечност между хората.
От стихотворенията му с подчертан граждански патос: „Чарли Чаплин”, „Петък”, „Ребуси”, „Завръщане” и други струи неподкупна чистота и нравственост, те излъчват нежност и човечност.

Стихотворението „Югоизток” ни завладява с искреността на носталгичното чувство по родния край, там където „един далечен хоризонт дими”. Или това със „старчетата в кафенето” на родния град на поета Кърджали, в който още „цъфти забравена тополка”.

Склонността към метафорично виждане на поета е подчинено на смисловата дълбочина, с която прониква в социално - психологическата проблематика на времето.

Малкото негови интимни стихотворения покоряват с нежната си лиричност, чистотата на порива и чувствата. Лирико-интимният тон на „Мъжки сънища”, „Свечеряване” и особено на стихотворението „Предпролетно”, е сърдечен изблик на въодушевлението и любовта.

Акварелно - пластичните си пейзажни стихотворения „След дъжда”, „Зима”, „Както в неделя”, „Предчувствие”, от които блика свежа метафоричност и душевни изблици от красотата на света.

Поемата „Продължение” на Райчевски се откроява със своята изстрадана поетична изповед. Поетът ни убеждава чрез словото, че в литературата няма лични теми, защото всеки носи общото бреме на времето, в което живее: “Ако са длъжни да избират, / изправени пред куршуми, / поетите избират думи - / живеят с тях и с тях умират.”

Уверен съм , че поетичното и публицистично творчество на Георги Райчевски няма да бъде забулено в мъглата на забравата, а ще продължи да осветлява все още живия български дух и на следващите поколения.