СИЛАТА НА ПРИМЕРА
Като се сейна златоструйно слънце, та доведе лято пребогато. Житата зрееха в полята. Балканът разтвори листните чадъри, за да пази споменът за сърцати българи и люти битки. Животинките хранеха своите рожби, а поляните се препълниха с омайни цветя и благоуханни билки.
Само морето се бунтуваше, протягаше вълни да близне пясък и се приготви да посрещне своите гости. Градовете и селата се обезлюдиха - всички се бяха захванали с неотложна работа. Само пенсионерите и майките с количките и дребните си дечица пълнеха парковете и детските площадки.
Люлките блестяха от разноцветни роклички и панделки на веселите момиченца, други се пребутваха, за да се пуснат първи на пързалката, а по-големите момчета караха колела, тротинетки, а пясъчникът се радваше на група момченца, които искаха да направят фигурки.
Майките, видяли малко свободно време да се видят с приятелки - колежки, се черпеха с кафе и цигари или люпеха семки и плюеха по цимента, който заприлича на изтърван кошер. Пенсионерките ги наблюдаваха, но старците се провикнаха: Брей, брей, че харни снахички, дали и в къщите си са толкоз чистници? Майките смучеха цигарите и сърбаха кафето и се правеха, че не ги чуват, дори децата си бяха забравили от сладките си приказки.
Децата се насладиха на 5-6 фигурки и по-големите сритаха кофичките и сейнаха пясък по главичките на малките. Те изпищяха и хукнаха да търсят закрила от майките си.
Една издокарана особа викна сърдито:
- Хей, идиотчета, оставете дребните, че като дойда ще ви счупя кратуните.
Момчетата се изплезиха и отговориха бързо:
- Да не си ни майка, та ще ни се каниш..
И се сбориха отново. Друга мълчаливо отиде, хвана за ръка своя палавник и го задърпа да си тръгнат с думите: „Забрави ли какво ти казах на идване…”
И другите майки си тръгнаха недоволни от прекъснатата им почивка.
Само една, която седеше на пейката и рисуваше със своето дете, пристъпи към освободения терен, събу си обувките, седна в пясъчника и попита юначето: Ще ми помогнеш ли да си направим фигурки?
Детето седна до нея, извади от торбата си красиви и разноцветни фигурки и започнаха да ги пълнят с пясък и ги редяха на цимента. Модерните майки ги изгледаха с насмешка, но групата немирници се върна с викове:
- Майка ти е бебе, майка ти е бебе…
Детенцето се изправи и сложи ръка на маминото рамо и твърдо им отговори: - “Мама е най-добрата майка на света и с нея правим най-хубавите фигурки”. Момчетата сритаха стройната редичка от пясък и затичаха да стигнат покровителките си.
Майка и дете заедно, с любов правеха разни фигурки и ги подреждаха на цимента отново, после излязоха от пясъчника и се наслаждаваха на своето изкуство.
Към тях се присъединиха и пенсионерките от пейките. Между тях беше и стара учителка, която похвали майката, прегърна момченцето и го целуна, думайки му:
- Бабино юначе, ти имаш най-добрата майка на света.
Старците също пристигнаха, вадеха бонбони от джобовете си и ги подариха на детето. Майката благодари за почерпката, извади мокра кърпичка и изтри ръцете на детето, и своите, и хвърли мръсната кърпичка в кошчето за боклук.
Малкият помощник съгледа забравените чашки от кафето на майките и изтича да ги хвърли в кошчето. Учителката се засмя и заключи:
- Това е силата на примера и добротата. Майката изгражда духовния пиедестал, от който децата смело политат.
Слънцето се беше спряло и пращаше своята ласка и пожелания за здраве и доброта.
