Атанас Душков

Из книгата „Горски ягоди” (1938)

Катеричка скача
в дъбовата шума,
пее и си дума:

- Есен е в гората
и от китни клони
лист по лист се рони.

Из гнездата вече
отлетяха всички
сладкопойни птички.

Скоро пак тъдява
ще довтаса тежко
дядо Белодрешко.

А пък той е лошав
никого не жали -
води студ и хали…

Катеричка скача,
пее и си дума
в дъбовата шума.

Жълъди, орехи,
лешници в торбичка
сбира тя самичка.

Припка из гората,
сбира и ги трупа
в топлата хралупа.

Че добре си знае:
за през люта зима
скътано да има.

——————————

в. „За нашето дете”, бр. 64-65, 1940-1941 г.