Георги Майоров

Доста месеци осмислях творчеството на Ели Видева. Лично не се познаваме, но То импонира на моите усещания за словото и за омаята от родната реч.

Достойно творчество в десетина книги, които доказват, че авторката не се надпреварва с никого, не се задъхва от писане. Затова поезията ? има насоченост и обемност на фиксираните теми върху лентата на съзнанието. Оттук и ясното и отчетливо възприемане на стиховете.

Авторката впримчва и укротява тътена на живота, за да го направи поносим през вихрения бяг на дните. Да ни вдъхне вярата, че можем да бъдем ,,добри, богоравни и силни”.

Лиричната героиня няма изкуствени превъплъщения. Вълненията са чисти, внушенията - сърдечни. Поезия, в която всеки стих диша обемно.

Природните картини и явления още в първата й книга ,,Огън под дъжда” (1992) сякаш са проекции на самия живот - зачената и недовършена любов, преобличане на чувствата, пречистваното ни чрез кални пръски към околните, сезонните промени към добро, осмисляне цената на битието във времето, изпразването ни с неверни думи през зимата на отчуждението.

В ,,Дом” (1997) поетесата изследва критичната необходимост за поддържане здравината на традиционния дом чрез изпитаните през вековете народни нрави. И колко безогледна е търговията с думи в кръговрата на днешния живот.

Продължение на тези въжделения намираме и в следващата ? книга ,,Версия живот” (2000). Тук привилегия има опазването на родовия код, за да се въздигнем от дъното до хоризонта.

В книгите на Ели Видева шества оптимизмът за врастване на мечтите в ясно определен достоен живот, както е и в ,,Небесен конник” (2003).

Дори самото заглавия на книгата ,,По оста” (2008) доказва, че авторката не лъкатуши неравновесно, а като вектор пронизва проблемите на света по тяхната сърцевина.

Както математиката е точна и дълбочинна наука,така и Ели Видева като математичка по професия, преосмисля заобикалящия ни свят в дълбочина. Моралните категории за нея са онзи вектор в живота, който ни дава вярната посока, мярката и нашата съизмеримост с непресторен тембър на гласа, с живи метафори. Защото самите нейни творчески въжделения в душевния й мир се движат по оста на земните вълнения.

Отдавна присъстват и ,,аритметичните” стихотворения. Те внасят особен, несрещан другаде, колорит в нейната поезия. Дори чрез строгостта на стиховете поетесата пресъздава обаятелна вселена от любов, като спасение от всички злини.

Авторката отглежда и сатирични стихове ,,Под кривата круша” (2014). В тях е събрана дълбоко осъзнатата отговорност при разкриването на социалните недъзи в обществения живот - пристрастието ни към незаслужени облаги, лакейничеството и халтурата в културата.

Отчетливо се забелязва непрестанен стремеж на Ели Видева да изрази архитектурния строеж на битието, откъдето идват кълновете на идеи и теми, на просветления и отрицания, на нови отправни точки и цели в отъпкания от векове път. В постигането на това се проявяват моралните стойности на човека и твореца - вярност на своите устои срещу удари от нечие предателство. Но при едно условие - ако животът не е пазарна сметка.

Метафорите следват философията на мисълта. В тях е вплетено естеството на духовно осъзнатия свят със сърдечно усетените негови импулси. Битието на мисълта се затваря в кръга ,,на съвършенството, което няма да достигнем”.

Това са стихове лишени от куха умозрителност и безцветни постройки на съдържанието и формата. Не оставя словото да се стаява в постоянни рамки. В търсенето на отличаващото я логически възниква и съмнението дали това, което пресъздава, е истинно в постигнатия градеж и остава вярна на тази посока и този душевен порив. А е трудно да се отстояват така обругаваните и отречени от днешното време скрижали. Че честно да изпише формулата за красота - ,,любов, трошица доброта и истина”. И с чест я защитава.

Цялата философия на живота сякаш е кондензирана в следните стихове:

И тръгва развихрен човекът.
Напред и негоре!
Крилете му перести литват на воля
и е красив до безпаметност.
Небето го вдига, погалва го нежно,
разказва му приказка синя.
Човекът лети!
Ала пранги незрими
го стягат във китки и глезени.
Духът му, обаче, отвързан от тлена,
не спира да търси Вселени.
Никога. (,,Бележки върху учебник по математика”)

Стиховете на тази поетеса имат сферична форма - окръглена завършеност на идеята, темата, поуката. Така се отваря високата порта за просветление и среща с възжеланото.

Земни стихове, а мисълта витае в необозримите пространства на глобалния хаос с душевно привличане и сърдечен ритъм. Затова поезията на Ели Видева ни е близка и утолява нашите духовни потребности.

Съвременно модерно озвучена - битие, кръг на битието, фигура на сътворяването му, линия на вълшебството, вектор на перото, пиедестал на постигнатото, формула на красотата, че успешно да полетим във вселената на изкуството.

Такава е тематичната сфера на нейната поезия - завършена, и сферата на нейното въздействие върху мен, читателя - проявена. Земна и ефирна. В стихове!