Васил Дечев

Васил Дечев Харитов (Васил Дечов Харитов), български писател, е роден на 22 юни 1866 г. в село (днес град) Чепеларе. Завършва III клас в Първа мъжка гимназия в Пловдив през учебната 1883/1884 г., където му преподава Петко Р. Славейков. Печата от 1883 г. - „Описание на село Чепеларе”, вестник „Народний глас”, Пловдив. Работи като учител в Чепеларе, Лъджене, Перущица и др., митнически чиновник в Чепеларе, Дъсчено-Кладенската митница (на сръбската граница), Тутракан, Урумбеглий (днес в Турция, до Лозенград), Татаркьой (в бившата Айтоска околия), Константиново (срещу Одрин) и пр., околийски управител на Айтос, Бургас и Сливен, кмет на Чепеларе (1894-1897), член на Пловдивската окръжна постоянна комисия, чиновник във Военното министерство в София, началник на окръжното контролно бюро по мерките и теглилките в Смолян и др. Участва в Съединението на България (председател на „Рупчоския таен комитет по Съединението”) и Сръбско-българската война. Инициатор за прокарване на централната улица в Чепеларе, както и на план за новите улици в града; за изграждането на училището и читалището в Чепеларе, както и за електрифицирането му. Като член на Пловдивската окръжна постоянна комисия съдейства активно за трасирането на пътя Станимака (Асеновград) - Бачково - Хвойна - Чепеларе. Създател на първото в Родопите кооперативно дружество „Съгласие”, Скотовъдно-млекарско кооперативно дружество „Родопа”, Главното Родопско-приморско скотовъдно дружество „Овен” - Чепеларе и Кооперативна дружина „Момчилови водоборци” - Порто Лагос. Освен като белетрист се изявява като етнограф, историк, географ, общественик. Издава и редактира първият среднородопски вестник, двуседмичника „Родопски новини” (1895), а със Стою Шишков - списание „Родопски напредък” (1903-1912). През 1920-1922 г. с Христо Караманджуков издава списание „Родопски глас”. Сътрудничи през 1925-1926 г. на „Среднородопска искра”, от 1930 г. - на списание „Родопски преглед”, през 1937 -1938 г. - на вестник „Родопска мисъл”. Съчинения: „Злодеянията по границата на разбойника Деведжи-Али” (1887); „Митниците на турската граница” (1894); „Где трябва да бъде седалището на Рупчоската околия, в с. Хвойна или в Чепеларе?” (1896); „Овчарството в Средните Родопи. Бит и стопанска организация” (1902); „Хаджи Идриз” (1903); „Гюмюрджинският клон на Солунския имарет” (1903); „Из съвременния помашки обществен живот. Бит и културни драски” (1903-1905); „Иглолистните гори в Рупчос и новият закон за тях” (1904); „Надписи на помашките надгробни камъни” (1904); „Риба в малките рупчоски реки и долове” (1904); „Средноропоски овчари и кехаи” (1905); „През вакъфските села - турска Рупчоска кааза” (1906); „Какво е сегашното административно делене и управление на Царството и какво трябва да бъде” (1909); „Горите яйлаци в Рупчос” (1910); „Бърз отговор на брошурата „По въпросът за горите-яйляци в бивш. Рупчовска околия” (1911), „Илюстрован пътеводител - събеседник от Пловдив до Бяло море” (в съавторство със Стою Шишков, 1915); „Родопи или Родопа? Племенни, географски и административни наименования” (1921); „Карта на Смолено-рупската област” (в съавторство с Христо Караманджуков, 1921); „Родопски писма: Долината на златото, сиромашията и простотията; Забравено народно богатство - Лъкавските рудници; „Ахмед ага Тъмръшки” (1924); „Елате ни вижте. Какво има и какво трябва да се прави в Дьовленска околия” (1924); „Родопски герои и прославители. Исторически поменик (Орфей, Иванко, Деспот Слав, Иван Кантакузин, Момчил войвода, Мехмед Синап, Салих ага и др.)” (1926); „Миналото на Чепеларе” (първи том, 1928 г. с предговор от проф. Васил Златарски); „Управа, управници и просвета в Рупчос след Освобождението (1878 г.)” (1932); „Родопски глас. Обществени фалшификации и измамничества в Родопа” (1932); „Родопа и Ст. Н. Шишков. Поменик на родопословци (д-р К. Иречек, Хр. п. Константинов, В. Добруски, Тоуджимски, Ив. Мърквичка и др.)” (1935); „Миналото на Чепеларе” (втори том, 1936); „Българското риболовство на Бяло море” (1938). Псевдоним: В. Г. Смоленски. Умира на 17 май 1941 г. Кюстендил. В годините на социализма излизат „Дорде е Стара планина: Сборник за хайдушкото движение в Сливенски окръг” (1968) с негово участие, „Избрани съчинения. Белетристика, етнография, публицистика” (Хр. Г. Данов, 1968, съставители Янтай Кавалов, Н. Хайтов, Ст. Сивриев), „Миналото на Чепеларе. Кн. 1″ (Хр. Г. Данов, 1978, под редакцията на Н. Хайтов). В по-ново време е преиздаден трудът му „Миналото на Чепеларе. кн. 1-2″ (Община Чепеларе, 2002).


Публикации:


За Васил Дечев:

ВАСИЛ ДЕЧЕВ/ автор: Светозар Казанджиев/ брой 121 октомври 2019