ИМПРЕСИЯ
ИМПРЕСИЯ
И чувам мислите си как
потъват в жабешко безвремие…
По дяволите трезвостта,
дошла мечтата ми да вземе!
Посечена като скала -
безжалостно и безутешно.
Уж Бог те е създал от кал
и вдъхнал кротост и надежда.
Щом всичко пак у мен крещи
като обрулено пространство,
защо пътувам сред мечти:
звезда от планетарно тайнство?
В невинен октомврийски скреж
листата горестно се ронят…
И като в храм запалих свещ -
тъгата своя да прогоня.
Наднича новият ми ден!
Като пред стара свидна къща
остава ми да премета…
И в спомените да се връщам.
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Есента ли е моят сезон?
Тази крехка палитра от злато,
гдето чака пред моя балкон
и се взира в последното ято
на красивите мои мечти,
необрулени още и слепи?
Есента още спи! Ала ти
покрай нея мини като шепот…
НАСЛЕДСТВО
На моя баща
Когато този свят те е прегърнал,
навярно пак си бил усмихнат!
От тебе се научих да обичам
красивата палитра на мечтите си.
И пътищата свои да разбирам,
дори когато свършват с болка.
На малкото кокиче да се радвам.
Пророчица да бъда за делата си
чрез хората, които ме предават.
Но да съм слънчев лъч, когато
дървото се подготвя пак да ражда.
Да си шушукам с вятъра на воля,
когато има нещо да ми каже.
Да съм разпятие, молитва,
приспивна песен или прошка.
С лице да срещам ножа, брадвата,
по гръб да падам, да не коленича…
Защото този свят е дар от Бога.
И като теб ще го обичам!
ПРОБУЖДАНЕ
Уж няма нищо експлозивно,
а се усеща напрежение.
Като ранено изречение
е сутрешната ми тъга.
И тичат думите ми пеещи,
и ронят се като снежинки.
А сякаш нов свят
в мен покълва,
роден от кротка тишина.
Понякога се наблюдавам
като разсънена мъгла.
Красивите ми мисли
са бодливи,
а цялата съм светлина.
В дланта ми
бързо се стопява
недоизречена вина.
А от тъгата разцъфтява
невинна самота.
ДОБРОТО
Животът е без покрив къща:
да може Бог да вижда всичко!
Изгубеното не се връща,
не сърбай взетото с лъжичка.
Така върви светът, човече!
Калъп за добрините няма.
Щом дал си, прежали го вече.
И кротко отиди до храма.
На теб постеля ти е нужна
и малко нежност, хляб, въздишка.
Неволята не ти е чужда,
но в случая ти е излишна.
Доброто е добро, когато
е споделено със приятел.
Дребнавите живеят кратко,
а смелите пътуват в ято…
ПОНЯКОГА
Понякога съм тъжна и уплашена -
дърво, посечено в средата.
Красивите ми думи онемяват
и като прилепи се сгушват в тишината.
Понякога, когато съм уплашена,
не чувам и не виждам нищо,
а нежната ми болка се превръща
в гнездо на стихове разнищени.
Понякога тъгувам, че не мога
да ги прегърна, за да са щастливи.
Те като птиците от мен отлитат,
докато слънцето отново се усмихне.
Приличам на разцъфналото клонче,
което се подготвя за годежа си,
а вятърът фучи насреща му
и се преструва, че не го поглежда.
Понякога съм толкова самотна,
че в себе си се крия срамежливо,
а по перваза ангелите тичат…
И искат пак да съм щастлива!
ЗВЕЗДА
Подари ми падаща звезда!
Всяка вечер гледам към небето
и си мисля за безброй неща,
разпилени или пък отнети.
Подари ми падаща звезда!
В нейната сълза ще се огледам,
после ще танцуваме така,
сякаш и за двете е последно.
Подари ми падаща звезда!
В моя път тя ярко ще ми свети
и ще ме изпрати без вина,
сгушена красиво пак в куплети.
Подари ми падаща звезда!
Време е за прошка и молитва.
Нищо, че сред дивна тишина
кротко в мен притихва чучулига.
Подари ми падаща звезда!
В стъпките й бързо ще изтичам
като песен, зов или мечта…
И жена, която си обичал.
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
А тъжно ли ти е, тъжи!
Че щедра е на времето тъгата.
Прозорците широко разтвори
и вслушай се в небесната соната.
Каквото е било, стои.
Горчиво вино дълго отлежава.
И крехки са щастливите ни дни,
тъй както преходна е всяка слава.
Недей осъмва в болката си сам,
че лесно се изгубваме в забрава.
Понякога единствен Бог
с невидим псалм ни приласкава.
