Лозан Такев

През 1975 година в тайгата на Коми АССР върху белия лист останаха следните мои авторски редове:

„Едно момиче, цялото от сняг,
почука на прозореца ми днес…
То иде тука с приказния сняг
на северния руски лес…
И аз го взимам в своята ръка,
обикнал заскрежените очи.
В миг обичта ми - придошла река,
се втурна своя бряг да заличи…
Сърцето ми от обич натежа.
Аз дълго чаках този кратък миг.
… Сега в ръката си с любов
държа снежинките на чаканите дни.
Едно момиче, цялото от сняг,
аз имам върху длан. И сред снега
изчезва оня странен топъл смях
и руква силна северна река…
… Две капчици вода в ръка държа.
И тръгвам пак, от обич натъжен.
Едно момиче, цялото от сняг,
аз чакам да се върне в моя ден…”

Тези стихове се родиха при едно пътуване в съветската република Коми, когато съпровождах на културен туризъм при българите, работещи в тайгата, артистите Гинка Станчева, Славка Славова, Вели Чаушев, музикалния редактор от Националното радио Петър Гюлеметов и Галя Асенова, тогава детето от Двореца на пионерите в София.

После в България стиховете за „момичето от сняг” влязоха в рецитала на Станка Занова и тя дълго време ги изпълняваше в миналия век с други мои лирични заглавия.

През 1984 година бяха поместени в стихосбирката ми „Щурче под лозата” на издателство „Народна младеж”, редактор Петър Андасаров, и също и в книгата „60 крачки към Европа” през 2007 година.

Но никой днес нямаше да знае историята на Северина, ако не беше Митко Щерев, „Диана експрес” и Илия Ангелов, който и досега я включва в рецитала и концертите си.

Чувал съм, че в комисията при радиото Орлин Орлинов имал възражения относно текста и питал „какво е това момиче от сняг”. За една бройка „цензурата” да отхвърли естрадната песен, но нейсе, останала и тя почти четиридесет години е в ефира на различни радиостанции, а на концерти на „Диана експрес” продължава да е хит, сред най-слушаните песни и желана мелодия…

И това момиче идва с новия сняг, понякога звучи и през лятото и връща интимния спомен за зимата, снега и „двете капчици любов” в ръката, която ги е държала…

Годините минаваха, но песента и историята за Северина оставаше любима и позната на разни поколения.

„Северина, момиче от сняг,
на приказна фея
е северен знак,
целува ме бързо
и по снега тръгва зима
бяла тъга…
И като сняг тихо вали
вик от мойта любов.
И се топи и навява тъга
песента ми за теб .”

Една песен за любовта, за руската тайга, за приятелството, една песен, в която момичето от сняг се топи напролет и отново идва в края на есента и през красивата бяла зима да върне спомена и да стопли сърцата ни дори като бяла тъга…

Нали помните разговора между две дебеловрати момчета. Едното пита другото знае ли кой е Моцарт. То отговаря отрицателно, а знаещото му се надсмива: „Как не знаеш, бе, брато, Моцарт е оня, който ни пише мелодиите за джиесемите…”

Ако изберете номера ми и моя джиесем ще изпее мелодията на Митко Щерев „Северина, момиче от сняг”. Митко Щерев е моят Моцарт в мобилната ми връзка.

Спомням си авторът на стиховете за песента „Две праскови и две череши” Петър Василев как споделяше, че е написал десетки книги и стотици стихове, но станал популярен, след като „Диана експрес” изпяла нотите на Митко Щерев: „Две праскови посях и две череши…”

А когато текстът на песента, бил той текст за мелодия или стихотворение, кореспондира с чувствата на авторите на поезията и музиката, песента става независима от времето и да минат години, продължава да разказва и радва сетивата ни.