СТИХОВЕ ОТ ВЪРТОПА НА ЖИВОТА
Всеки ден не се срещат стихове като тези от дебютната стихосбирка ,,Грехопадение” (2019) на младата поетеса София Милева от Хасково.
Тя навреме е забелязана и благословена от Ели Видева, Диляна Христова и Атанас Капралов. Насърчена е и от преподавателя в Бургаския университет д-р Детелин Костадинов. Също и от редактора на книгата Тодорка Николова в утвърждаващия я предговор.
Отбелязвам първо това чисто човешко дело, защото е проходческо за укрепването на един нов поетичен глас.
Предполагам, и вероятно е така, те да са й помогнали, при нейните драматични преживявания, да преодолее натурализма в стиховете, който в сегашните граници все пак е приемлив. С единственото определение - дълбоко искрен.
Изненадва ме гласът на София Милева. Той е качествено различен от съпътстващите я десетки дебютни книги през последните две години. Този глас не е само млад и нов, но и стародавно страдалчески. Тя в 93 стихотворения изрича толкова дълбоко потресаващи чувства, извадени направо от въртопа на живота в четири преливащи се цикъла: ,,На майка ми”, ,,Да се влюбиш в сатана”, ,,Поезия от затворите” и ,,Животът в няколко думи”. Те по своя идеен и емоционален заряд са достойни за отделни стихосбирки.
В тази книга блика смразяваща болка от всеки стих по тлеещата от рак майка, от сатанинско влюбване и разлюбване, от живот сред стени, от трудно лечимото зарибяване на млади хора с дрога. Без милост от никого, когато животът е въпрос на елементарно съществуване. Но страданията на авторката сублимират в стихове на много по-възвишен духовен порив.
Впечатлява смелостта й да разобличава пошлостта на модерния технологичен живот в разлома на днешното време. Сама и самотна попаднала в него. От който разлом много трудно се излиза. Не пропуска и грозотата на преоблечените в ,,красиви” татуировки тела:
Всичко трябва днес да е модерно,
целият да си покрит със надписи -
чужди думи да крещят по тебе. (,,Пуловери”)
Много мъчително е и нейното излизане от въртопа:
В ада съм била и бях във рая -
никъде не се намери щастие. (,,Движение”)
София Милева твори психологическа лирика, която дълбае изконното право на човека на добър живот. Но за съжаление, днешното време боледува от епидемичната липса на добронамерено разбиране между индивидите. И поетесата жадува за истинско духовно общуване. А е масова съвременната болест от любов с изгаряща страст, от влюбване и разлюбване, от сбъдване и разминаване, от омраза и обич, от пъкъл и рай, от черни дни и бели нощи. Чувствата се движат в голяма амплитуда - сгорещяване до червено и изстиване до лед. От полудели длани до ,,разтичани” устни. Витаят демони и богове. Равенство между живот и тленност. Денонощен градеж и моментална разруха. И разкъсваната от противоречия душа изрича:
Плачат в мене Бог и Сатана,
плачат с мен небето и земята. (,,Обсебване”)
Младият почерк е характерен и с паралелното противопоставяне на противоположностите - загубата на майката с очите на любимия:
Черното задавя и горчи,
черните очи не се забравят. (,,Черните очи”)
Те сякаш са въплъщение на злото и доброто. Сама вярваща и безбожна. Гибелна и възкръсваща. Като феникс възземаща се от пепелта на огнената любов. Пепел от печалби и загуби. От отрова и целебно биле. Нежно нещастие и грозна истина.
С неимоверни сили се стреми, а като тежък камък не може да отмести болката, постоянно споявани от забрава и надежда. От проклятие и въздаване на благодат. От телесно ограбване и небесно отдаване. И неизбежно случване, или по-точно повтаряне, на днешното в утрешното.
Тази поезия е ярко изключение от плъзналия нескопосен сюрреализъм. Поезия на светли пориви и мрачни търпимости. Преливане от грях в святост и обратно. Живот с имане и нямане, с отвращение и радост, с ослепяване от страст и проглеждане. Тръгване и връщане с потъване в спомена.
Това са яростно невъзможни песни. Живот разменна монета със земно даване и небесно вземане. Вечна скъпоценност и временна смърт. И самата поетеса в цялостната си същност - житейски разголена и поетично облечена в непрестанни мисли за превръщане на безсмислието в дълбок творчески смисъл. Естествено надарена поетеса.
