Любен Панов

„…Ще бъде направено ново покритие над гробницата под могила 31 А, а това над гробницата под Голямата Свещарска могила ще бъде ремонтирано. „За съжаление, все още не се знае кой следва да поддържа в добро състояние разкритите в резервата паметници.” - допълни археоложката.

Това е една малка част от голяма статия на журналиста ДРАГОМИР БОГОМИЛОВ, публикувана в разградския вестник „Екип-7″. Този журналист е и съвестен, винаги пръв фотодокументатор на всички открития в историко археологическия резерват „Сборяново” край гр. Исперих. По темата е имал свои изложби в САЩ, Русия, Швейцария, кореспондира и с „National Geographic”.

А цитираните думи относно грижата за резервата са на дългогодишната ръководителка на проекта проф. ДИАНА ГЕРГОВА.

Значи… вече четвърта година тук работят специалисти и студенти от Швейцария и Франция, а в предните години и от други европейски държави. И за какво, мислите, са дошли тук? В сърцето на Лудогорието? Да търсят терени за голф? Ами. Копаят! Да копаят са дошли тук хората. Но не просто да ровят пръстта на древната земя, а да откриват стари светове. И след време да ги покажат на новия ни свят. Като негови, на новия свят, поданици сме и ние, нали? И ние да можем да се провикнем по петте континента: елате, хора, та ни вижте културата, пък и как сме я спастрили, нали…

Копаят. Тази година копаят в южната част на източния некропол в резервата, в близост до голямата Свещарска могила. Една от сегашните цели е да се проучи какви са били взаимните социални връзки между траки и келти, живели някога по тези земи.

Далечна, много далечна история, огнени векове назад…

В работата са привлечени архитекти, геофизици, дори и френски антрополог, специалисти за 3D документиране на вече проученото. Предстои филм да се създаде, високи технологии се използват на всеки метър. Средствата - повечето наши, но и чужди, на международни фондации…

Всичко хубаво, само дето не се знае кой трябва да поддържа в добро състояние разкритите в резервата паметници. Това казва уважаваната проф. Диана Гергова. И го казва с болка, защото то не може да не боли, когато откъсваш част от организма си, а „Сборяново” е част от нейния най-смислен живот.

И кво сега?!

Ами кво…

„България започва от Волга!” “О, волжски болгари!” “Град Болгар /нам, къде си бил/…” „А, ние сме владели и огромни земи от Източния свят, вижте ни антропологическите данни!” „Ах, конските опашки Аспарухови и байряците от тях, каква гордост наша!”
И сетне - „Моя страна, моя България!” До „Велик е нашият войник, велик!”"
Да де!… Да се спукаш от надуване…

Ала да няма кой от всичките ни да опази разгадаваната или някъде вече разгадана тайна на света?… Написана в археологически свидетелства на пъпа на тази БОлгария?… С иначе много горделив, но… много неглижиран понякога народ?…

Хей, болгари!

Дали след хиляда години, когато ногайски или марсиански археолози вземат да копаят по сегашните наши земи, ще могат да намерят нещо друго, освен писмени свидетелства за тъй сънливата ни немара?!

/Например дрипи от златна олекотена завивка./