СЛЕД КОЛЕДА
СЛЕД КОЛЕДА
на брат ми
Мрачно място е аерогарата -
тази тежка небесна врата,
през която с тъга за България,
емигранти се връщат в света!
Разпиляват ги самолетите -
Милоуки, Атланта, Париж…
Горда болка в очите им свети,
ала болката носи пари!
Носи къщи, коли, телевизори
и живот, непосилен за нас,
но в гърдите им бие безвизово
тази бедна балканска страна -
резерват за самотни родители,
с поколения „дядо и внук”…
Бягат младите! Само парите ли
ги задържат далече оттук?
Политици от разни съцветия,
режисирали всичко това -
дано Бог ви даде да усетите
„любовта” на враждебния свят!
Те отлитат, хронично угрижени,
тайно бършат с ръкави очи,
а дежурното мокро „Довиждане!”
всеки път като „Сбогом!” звучи!
БАНДИТОМЪЧЕНИЦА
На Европейската комисия
В студа, необяснимо здрава,
потънала в неблагоденствие,
осъдена да оцелява
с престъпно ниската си пенсия;
далеч от родовите корени,
прозрачна, мрачна, беззащитна -
старицата събира орехи,
на паркинга, между колите.
Тя няма възраст, няма име,
пари, подслон, храна, роднини…
Надява се на мека зима
при този евронедоимък.
Възпитана да изнемогва,
не хленчи и не протестира
пред парламента и пред Бога…
А спи в кашонена квартира!
Визитна картичка на „прехода”,
рекорден срам за политиците -
догаря, в бившите им дрехи,
една бандитомъченица!
САМОУБИЙЦИ
Какъв ли грях ги призова,
каква стихия ги задвижи -
обидени на този свят,
сами да сложат край на грижите.
Изправени на кръстопът,
пред перспективата да просят
или да тръгнат да крадат -
са тръгнали към тебе, Господи!
Прости, помилуй, утеши -
там, дето няма скръб и рани -
прекъснатите им души!
А с нашите какво ще стане?!
