Дулинко Дулев

УРОК ЗА ЖИВОТА

Учех веднъж дъщеря си на ум.
Казах й: - Кротка и тиха бъди!
Няма облаги в излишния шум,
сбирай трохи, но не сваляй звезди!

Някакси с укор, от упор почти
щерка ми, сривайки моя подход,
взе, че попита ме: - Татко, а ти
нещо мечтал ли си в своя живот?

Гледах я сепнат. От срам посивял.
Стегнат от някаква дива тъга.
Как да й кажа какво съм мечтал…
Като вижда какво съм сега?

ПЕСНИЧКА ЗА МОЯТА ГАРСОНИЕРА

Ние живеем в гарсониера.
Има място за теб и за мен.
И допълва приятната атмосфера
вечно пълният с пране леген.

Има място за децата ни - двете.
Има място за любов и мечти.
Малко тясно е за стиховете,
но и тях ги побирам почти.

И какво, че вечеряме прави?
Тази кухня не е за креват,
ама няма какво да се прави!
Трябва щерките нейде да спят.

В коридора се движим на смени:
закачалка… хладилник… бюфет…
Но и всичко това според мене
има свой ползотворен ефект.

Всяка вещ отстрани ни притиска
и събира глава до глава…
А пък щом са ни устните близко,
то какво по-добро от това?!

СЛЕПЕЦЪТ

Бе късна вечер и отдавна бе в разгара
поредната ни бурно пропиляна нощ.
В ушите ни изцеждаха китарите
до край безумната си децибелна мощ.

По дансинга развихряше се Бакхус,
а келнерът ни - дух неуловим,
витаеше сред призрачните маси,
разтворен от цигарения дим.

Тогава чух една тояжка бяла
и тътенът й втурна се сред нас,
а празничната ресторантска зала
помръкна в миг от странния контраст.

Оркестърът започна да фалшиви.
Певицата пресипна изведнъж.
А те вървяха - тъжни и щастливи…
Една жена със слепия си мъж.

И с тях сред нас нахълта мълчешката
жестока мисъл, сещана едва…
Че може да си сляп дори когато
съвсем не подозираш за това!