Мария Грубешлиева

Тръгнали Лиса и Меца,
срещнали Вълчо - кумеца.
Меца се кротко поспряла,
Лиса се хитро засмяла,
загледала го, па рекла:
- Да знаеш, кумчо, да знаеш,
каква съм пита опекла…
Нали е утре поклади,
сирене тлъсто извадих
из хладни изби богати.
Всички ми дружно елате.
Забери Петля и Зая
(дали ще дойдат, не зная!)
и Ежка, и Невестулката,
Кърта да дойде с булката,
и Язовеца със Пора.
Голяма чест ще ми сторят.
Покани всички пернати
и де що видиш познати.
Нали съм була и млада,
от всичко най ми допада
със гости да хапна и пийна
(инак ми хапката спира!).
Ще хапнем, ще си попеем
и дружно ще заговеем.
Слушал я Вълчо, слушал я,
па мръднал с ухото, с лявото,
отворил уста, продумал:
- Сладка ти, Лисо, питата,
и сиренцето небито,
още по-сладка устата.
Но само да ме не питат,
как лани, клетник, изпатих
от твойта подлост без мяра,
кога мекръстник закара
на това пусто кръщене.
Тебе те, Лисо, гостиха
със мляко и със извара,
а мене харно набиха.
Още си кърпя кожуха,
още съм сакат в краката,
но ум с имам в главата.
Не ходя, Лисо-Лисано,
на гости и със покана.
Пък ако Меца е проста,
нека ти дойде на гости.
На Зая-Бая ще кажа
да дойде да те ублажи.
Зер ти ни каниш на пита,
но си пустала, изпита
в иглини уши ще минеш.
А Кърта каниш семейно,
вдовец дано го изпратиш.
Кой от теб не е изпатил?
Три ярки петлюве млади
пред пости лани изяде.
Не ти приседна залъка,
кога изхруска заяка,
макар че гости нямаше.
Кого ли мамиш, Лисице!
Лисице, дърта хитрице.

——————————

сп. „Нова картинна галерия”, г. 3, кн. 3, декември 1936 г.