Людмил Симеонов

***
Колко мъничко ми трябва вече,
за да съм със себе си смирен:
топлина в студена зимна вечер,
хляб, със близки хора споделен,
с чиста мисъл нощем да заспивам,
всеки ден да срещам с благослов
и докрай житейската си нива
с песен да засявам и с любов.

***
Кога ще си отдъхнеш, тате?
Ръцете ти са възли от упорство,
от усилие и грижа…

А как умеят да погалят те
едно дръвче,
един избистрен плод!

Ще мога ли със тази тиха радост
да мина през живота си и аз?

***
Колко е лесно да причиняваш болка -
да излъжеш дете,
да размътиш извор…

Защо добротата, Господи,
е толкова уязвима?

АВГУСТ

Преваля лятото -
заглъхващ звук
от скъсаната струна на щурче.