БЪЛГАРСКА ХУБОСТ
БЪЛГАРСКА ХУБОСТ
Стройна като трепетлика
и със поглед на сърна,
самодива бледолика -
скромна българска жена.
Не попитах кой я кърши
от любов и нощ и ден -
да не би след миг да свърши
тук магията за мен…
Срещнах я във снежно бяло
и шевица на гърди -
сякаш слънцето бе спряло -
от очите й блести.
Във усмивка закачлива
бяла светлина струи!
Страст и нежност чак преливат -
в обичта си тя гори!
Рядко е да срещнеш вече
толкоз чувствена жена.
Аз се радвах най-сърдечно,
че пред мен цъфтеше тя!…
ГОСТИ - 1
Синът, снахата и внучката Мая
гости ни бяха за кратко през май.
Чудих се дълго с какво да ги смая,
па ги поведох към нашия край.
Право на север, чак тамо, където
Дунав и Искър преплитат ръце
и се отправят под строй към морето
точно от нашето древно селце.
В двора ни селски те ягоди браха,
с бистра водица измиха лица.
Вкусиха сочни малини, разбраха -
тук плодовете най-вкусни в света!
А посред малката китна градина:
лук и домати, провесил се грозд,
пъпеши жълти и шарена диня,
прелест. На крушата - славей на пост!
Сетне във Дунав нозе потопиха,
снимаха всичко що виждат комай.
Рибка и българско пиво отпиха,
беше им сладко на всички безкрай.
Носим се сити, доволни в полето,
лъха от него такъв аромат!
Но по английски припява детето
в нашия селския, български свят…
ГОСТИ - 2
Като туристи поемаме всички
право в Крушуна, към наш водопад.
В парка ни срещнаха пеещи птички -
опиянени от слънце и хлад.
А планината, разтворила длани,
пръска, разпръсква потоци вода,
сякаш в игричка подскачат, обляни
от неочаквана рой светлина.
И се превръщат в разпенено мляко,
или изгряват във цветна дъга,
весело бъбрят встрани и напряко,
чудим се, ахкаме покрай брега!
С камери скъпи и модни таблети
щракат, улавят сред смях търсен миг.
Чудни картини, ах где си, поете,
в песен да впишеш пейзажа велик!
След пируетите й безподобни
тази стихия е вече река,
бавно поела към нивите плодни -
от векове се отдава така…
Тихо синът ни продума накрая
тъй, с разтреперан от чудото глас:
„Бяхме за кратко наистина в рая,
вечно ще помним Родината с вас!”
КРАСОТАТА
Аз я търсех във Ескус* в мозайките стари,
вред в страната ни тук, под небесната вис,
дори взидана в къщи и селски дувари,
под тракийски могили на стенопис…
И я срещах на български чудни шевици,
а по празници в нашите вити хора,
в скромността на невести и сочни девици,
в толерантност към чужди, във вяра добра…
И след толкова срещи знам правда голяма -
Красотата и днеска най-ясно личи
във усмивката кротка и блага на мама
и във детските бистри и честни очи!
—–
*Улпия Ескус - голям град в Римската империя, чиито останки лежат край с. Гиген, Плевенска област.
29 ЮЛИ 1014 Г.
„Когато разби цар Самуила, Той /Василий/ ослепи 15 000 българи, остави на стоте един с едно око и ги отпрати при Самуил. Когато ги видя, този умря от жалост.”
Приписка към „Манасиевата хроника”
Аз не вярвам, че толкова храбри войници,
закалени във битки у нас и далеч,
знамената ще свият, с покорни главици
ще положат в нозете си лък или меч!
И ще чакат страхливо, в безкрайни редици,
полуделият враг като зъл лешояд
да им вади без милост души и зеници
и с това да се хвали всред стария свят!?
А Гаврил Радомир отгде взел е войскари,
че години насетне геройски се бил?
Летописецът грък, знам така я докарал -
след числото 15 все нули редил…
А, дали тези люде не са ослепени
„за урок” след измяна на цар Самуил? -
Изненадан от нея преминал в успение,
или Богът отгоре така е решил…
Защо няма ни вопли, ни жалби във песни*
за зловещата участ на тези бойци?!
Без сърца ли били са вдовици злочести?!
До днес гузно и странно певецът мълчи…
——
*Авторът има предвид периода, близък до събитията, а не сега.
