Христо Черняев

На Иван Кръстев

И аз в напреднали години влязох.
Сърце, нима затуй весден клониш ти
към свойто (както нявга дядо Вазов)
бащино огнище.

И как можа туй време да го срине,
да го прегази и да го разнищи.
О, тихи и божествени руини -
бащино огнище!

И сенките на мама и на тате
са сладък сън. И кой ще те заприщи,
далечен спомен от мечти крилати -
бащино огнище?

От люлката под старата черница
ехтеше смях. Ала сега дали ще
отекнеш с трелите на волна птица,
бащино огнище?

Възкръснало - разтуха и отплата
за мойта скръб - над свойто коренище,
ме стопляш, силно грейнало в душата,
бащино огнище!