ЖИВОТЪТ

Драгни Драгнев

ЖИВОТЪТ

Животът няма спиране… Хвърчи от радост… Стене…
Товарът му е тежък… С последни сили тича…
Огъва се… Скимти… Пълзи с душа ранена…
Ръце протяга - милост… Гневен е… Обича…

Дори на кръст разпънат - слиза той от кръста
палача да догони, сам да го намери…
Да му прости - денят с нощта му да изпъстри
със обич и любов, а не да го почерни…

Но криволиците в живота на душата
остават… И въртят небето и земята…


НАЙ-ДОБРЕ

Ще си замине лятото след някоя неделя,
а дотогава и живот, и грях ще носи…
През ден, през два смеха ни, радостта ни ще споделя.
Ще ни затрупва със тъга и мъка после.

Ще си замине… Но тревите ще превърне в пепел.
Ще онемеят пътищата и нивята.
Денят ще вика и целува слънцето във шепа
и вятърът мъгли в просторите ще мята…

Но да не бърза лятото, че още му е рано.
А най-добре до зимата на гости да остане.


ДНИ И НОЩИ

Тъжна игра е животът… И дива, жестока.
Несравнима със никоя друга игра…
Галиш дните си - влизаш сух, а излизаш мокър
от сълзите - болен и мъничко здрав…

Нощите… Светят телата - живота ни движат…
Галопират коне и към пропаст летят…
Стриже мракът със вятъра - главите ни стриже…
Загуба… Загуби… Победата е на път…

Капчица живот все пак, все пак остава.
Бори се… Ръмжи… Но търси чест и слава.


РАНА

Моят ден е хубав, но и тъжен… Огледало
на живота ми - живот като на книга.
Още се дивя на поглед и на женско тяло.
По-далеч кураж и дъх не ми достига.

Млад-зелен се вричах, страдах… Страдам още.
И могили от любов в съня ми се редиха.
Много дни изроних и преборих луди нощи.
Стихове на масата ми тежко вино пиха…

Моят ден в годините един и същ остана -
топли ме и ме обича, но отваря рана.