ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА ЗАБРАНЕН!
Ехо от Бузлуджа - 2019
Гледаше Иван Чакръков и не вярваше на очите си.
Пред историческата поляна, където трябваше да се проведе събора на социалистите и симпатизантите на социдеята, бе спусната дълга бариера, пред която бяха застанали младежи и девойки. Те спираха пристигащите с лимузини за събора и ги връщаха обратно.
Пропускаха само хората дошли с очукани автобуси от цялата страна, побелели възрастни хора и бедни младежи, повечето от тях безработни. Гледаха в някакви списъци и пресяваха там като Свети Петър прииждащите на събора.
Дойде ред да пропуснат през бариерата и колата на Иван Чакръков.
Младежът погледна в списъка и поклати отрицателно глава:
- Нямаш място тук, тарикат, ти си бил дълги години платен партиен секретар, след Десети пак си се облажвал с разни партийни длъжности, давал си го щатен зам.-председател на градска партийна организация, после пак си се вредил за началник в просветата, а сега си в дотслук с новите управляващи, все бивши партийни началници като теб, без „гювеч” не си останал. Двете ти щерки си наредил в банки, синът в бизнеса, издателство върти, книгите с глупости на челядта на бившите партийни шефове издава, вече не чете, а само брои пачките с пари… И всичко това, бивши партийни секретарю, е твоя управия, да живей капитализъма са те чували да казваш! Бизнес въртят вече и внуците и внучките ти …Ама сега си домъкнал на събора, защото надушваш края на управлението на ренегатите, бивши партийни секретари и ченгета като теб, и за всеки случай, за да не останеш на сухо като дойдат социалистите да управляват и спасяват народа, се пишеш за социалист пак …Какъв социалист си ти, бе, ренегат, нямаш място на поляната на Дядо Благоев. Връщай се обратно! Вход за външни лица забранен!
И младежът показа голям червен картон на Иван Чакръков.
Същото стана и с един познат от блажените секретарски години, с Арнаутски, който уреди още преди Десети челядта си със стипендии да учи в Щатите и щерките му там си останаха, задомиха се с бели и черни американци и сега той от време на време като мистер Арнаутски лети до империалистическата страна да дундурка внуците и да нагъва хот-дог…
- Хайде, и ти нямаш място на тази поляна! - каза младежът и на Арнаутски.. - И ти си се парясал с идеята на Дядото, ама сега гледаш да не увиснеш като падне „оня с джипа и голямата уста”, та си дошъл да правиш театър и да се пишеш социалист…
Автобусите от цяла България продължаваха да пристигаха с развени червени знамена и песни и младежите усмихнати им вдигаха бариерата, за да преминат…
А Чакръков и Арнаутски, заедно с още стотици като тях, бяха помолени вежливо да се пръждосат.
- Ама, чакайте, бе, мили комсомолци, как така… - протестира Чакръков, но младежът му посочи с пръст фланелката си:
- Чети какво пише тук - „Ние сме от армията на Петимата от РМС”, не ме бъркай с фалшивите лапачи от късния ви комсомол, те всички сега са потънали до уши в бизнеса, станали са все лъскави капиталисти…
И Чакръков тъкмо се канеше за умилостивяване да пусне сълза пред младежа ремсист, когато се …събуди.
Оказа се, че бе сънувал този кошмарен сън.
Че как иначе…
Сега и с кран да го дърпат вече, той, бившият партиен секретар никога не би стъпил наяве на Бузлуджа, та да съсипе и своя, и на челядта си бизнес…
