СПАСОВДЕН
Видяхме се в събота. Бях предупреден от снаха му, че ще дойдат. Повече от две години не сме се виждали. Чуваме се по телефона. Ще дойде със сина, снахата, внукът ще ги кара. Дошъл си от далечния Китай, там живее със семейството си, имал и три деца.
Заварих ги в двора, до чешмата. Къщата беше с разтворени врати, да се надиша. Пердетата на прозорците потрепваха, хубавата къща посрещаше стопаните си. Някъде, под стряхата на плевнята, леко похлопваше от ветреца останала от животните хлопка, като от лежаща сред стадо овца.
Какви прегръдки при срещата. Останахме сами. Заразказва как се грижат за него снахата, синът, внукът. И изведнъж: Ти си като мен - прероден, от вторите жени на бащите ни. Кой ни е искал, кой - не, родили сме се. Деляха ни близките, каквото и да рекат.. Леля, като пукаше пуканки, на заварените ми сестри туряше белите пуканки, а на мен прегорелите, неразпукани черни царевични зърна - циганчета им викаха. Затова и кожата ми е черна.
От малък съм впрегнат в работа, какво ли не съм вършил. Ама ме виж на каква възраст съм - като ерген на ония години, младите.
Учехме на времето чак в Садовското земеделско училище. Там бяхме я сираци, я от многодетни семейства. Отивахме пеша, с торбичка хляб, а как ни учеха, възпитаваха! И Стамболийски е завършил там.
А какви юнаци станахме! Здрави, силни, от нищо не се плашехме.
По ей това време се дипломирахме. Ти не си бил роден още. Дойдохме си пеш с по едно сандъче. В него всичко. Учители и ученици плачехме при раздялата.
Бати беше завършил в Чирпан преди години. Със сандъчето беше донесъл дървеници. Цялата стара къща почерня от тях. Мама намери ляк - копринени буби. Има ли буби в къщата, дървениците бягат. Медовец й казал.
Бяхме се научили да перем, да гладим. Издокарани с бели ризи, черни панталони, лъснати обувки. Вълков Илия с офицерски брич и ботуши, с тънки мустаци.
Отидохме петима на Спасов ден в Голям дол да играем хоро. Нали си девер на Жеката, той ни заведе до негов аркадаш. Пийнахме по ракия и още щом засвири музиката, се хванахме. Първи поведе хорото Вълков Илия. Кака ти Иванка - там се беше замомила, също се хвана на баша до него. По-късно пристана тук. Тя е най-добрият ни кмет в нашата история. Вода прекара до всяка къща, асфалтира цялото село, двадесет и три автобуса идваха до тук на ден. Имахме лекар, зъболекар, шивачи…
Дойде ред на бати ти Жельо, а той: Деко, ти води хорото, а аз ще го кърша! И докато го поведа, Петко агронома: Деко, на леля дъщерята ще ти играе на баша. И ми я подаде в ръцете.
Думна Аджуларската музика от днешното Малко Дряново, заби тъпанът в стъпките ми. А тя до мен чевръста, с нашита бяла блуза, с плесирана пола, от време на време й подвиквам да играе по-полека, ще се измори. Тя клати глава и още по-ситно стъпва… Блузата й се разкопча. Едни валчести розови гърдички напираха навън, като прасенца от кочина. Аз, обърнат към нея, хорото на четири ката.
Четири часа го водих. От къде не дойдоха моми и момци - от Марково, Медово, Братя Даскалови, от други села! Музиката пращи, кичим музикантите с пари. Посегне някой да вземе хорото, Милчов Стефан с изваден нож крещи: Назад! Деко да води хорото!
А аз - с очи впрени в нея, тя в мене - водим играчите. По едно време захвърлихме обувките. И днес, като пътуваш с автобуса по моста, погледни поляната на паткарника, още личи къде е играло хорото. Хорото на Спасов ден. Голямдолската сбора.
Спря музиката. Тя - плувнала в пот, порозовяла. Вратлето й във вода. Извадих кърпичка - копринена, чисто бяла. И тя извади своята. Аз бърша нейното вратле, тя бавно пък моето. Подпрели сме се на една череша, насуряла, наближава да се бере..
Тогава разбрах, че е от Горно Белево…. От горе до долу по вратлето, от долу на горе под косата. Блузката разкопчана. Какво стана? Тя взела моята кърпичка, аз - нейната! До днеска я нося…
…Още някоя година и ще стигна сто. В казармата служих три години като помощник на картечен взвод. На нейно име кръстих картечницата. Там бяхме, охранявахме моста на дружбата, на 24 юни 1954 г. в десет часа Вълко Червенков го откри, ние го пазехме.
Уволних се и поех към родния край. С другарите от казармата спряхме в Горно Белево да пием вода. Тогава кладенци, чешми имаше във всяко село. Днес има ли къде да пиеш вода в Чирпан, пък и в селата. Спряха обществените чешми, затрупаха и кладенците. Вместо тях - щадравани разни…
Както си пличкахме лицата с вода и… чат, чат, от завоя женски токчета се чуват по каменната улица. Сякаш изстрели от моята картечница.
Излязоха две жени, едната с кобилица и бакъри, другата със стомни в ръце. Идват за вода.
Като ги погледнах - Тя с буля си. Бях с нейната кърпичка в ръце, пребърсвах се.
Буля й се развика: Да бягаме, Деко е дошъл да те краде!…
Хукнаха. Влязоха набързо в първата къща. А Тя през прозореца на няколко пъти ми махна с ръка…
Ама и аз вече бях женен. Бързах към село да видя жена си, да прегърна невръстния си син…
Ама да ти кажа, пак ме изби пот. Черната ми кожа сякаш искаше онези ръце от прозореца пак бавно, бавно да я избършат.
Нищо, че не беше Спасовден!
