Денчо Владимиров

Всяка година в Пловдив се редуват анемично посещавани пищни празници на книгата, раздават се орфееви и подорфееви венци, определят се нови литературни колоси на българите.

И изглежда само бавният рефлекс на Нобеловия комитет още е причина да нямаме през Прехода поне двайсетина български нобелови лауреати по литература, издънки на  бившите партийни висши и не толкова висши ешелони, които безскрупулно се борят да ги припознаят за „Българския Шекспир”, „Българския Балзак”, „Българската Сафо” , да  се промъкнат в учебници и помагала…

Та ето, и това лято се развихри поредното камуфлажно мероприятие „Пловдив чете” и светът няма как иначе, освен да си представи как в този възроден от капитализма  вечно разкопан град, навред всичко живо чете и книгата е въздигната в почти религиозен култ!

И аз така си представях нещата, докато тия дни не отидох да си изхвърля боклука в контейнера и съзрях в него изхвърлени, свети за поколения българи емблематични книги:

- Книга очерк за живота и делото  на Паисий

- Книга с творбите  на Христо Ботев от някогашната тоталитарна поредица „Библиотека за ученика”,

- Книга на Иван Тургенев, смятан за съветски писател от разнополови калинки  из сферата на културата  и образованието

- и… книгата на монаха Пайсий - „История славянобългарска” - Българската Библия!

Изхвърлена бе в контейнера за смет и тази книга, поставила началото на българското Възраждане, книга, преписвана стотици пъти от монаси, четена пред орачи, копачи, станала искра на борбата за свобода на един народ, но оказала се вече… излишна за новия евроатантически мироглед на българите.

Как да коментираме тази находка от пловдивските контейнери за смет, в които впрочем позорно винаги могат да се намерят и изхвърлени книги?

Освен, ако е прието, че Възраждането на българите е започнало с написаната от монаха Паисий малка книжка за историята ни, то не ли е  сигурен признак за започналата  деградация у един народ  по времето, когато  гражданите му са започнали да изхвърлят  книгите си по сметищата?

И това става във вече много спорната Европейска столица на културата - Пловдив!

Където иначе пищните мероприятия, посветени на Книгата, се точат грандомански  едно след друго с речи, коктейли и фотосветкавици…

И с дъжд от хонорари, разбира се, за „правилните”  наследници  на  „ешелоните”, които  закарват България все повече в глухия коловоз на малокултурието и бездуховността.