БОЯН И ЛЪВИЦАТА
Силен лъвски рев разцепва вечерта над градчето. Хората се спират за миг и после пак продължават разходката си. Лятото е в разгара си. Вечерта е прозрачна и загадъчна.
Улица „Паркова” е пълна с движещи се хора надолу-нагоре. Паркът е размесен с мамещи аромати и гълчава, преплитат се звуците на щурци солово и хорово, проблясват светулки, писукат птици.
Ресторантът свети като кораб, пътуващ към мечтани пространства. От осветените му кътчета кънтят радостни възгласи, чуват се смях и песни. След звън на чаши се надигат гласове на тържествени наздравици. И изведнъж лъвът надскача целия тоя шум с разтърсващ рев.
Необичайно за всички по главната алея на парка се носи с умерена скорост полицейска кола. Не е пуснала буркана. Хората се отместват и правят път. Клатят глави и си казват, че нещо се е случило. Чува се и пожарна. Тя пристига със сигнал. Заема цялата алея, хората отстъпват в тревата под дърветата.
Всички се ориентират натам, накъдето се чува лъвският рев. Зоопаркът е гордост не само за деца и възрастни, а и за гости дошли по работа, в командировка или на туристическо пътуване. Лъвът и лъвицата са атракцията и визитната картичка на града.
Тълпата се събира около клетката на лъвовете. Там са полицията и пожарната. Хората видели-невидели, съчиняват версии за случилото се: провряло се е дете в клетката, избягал лъв след забравена отворена врата или пък природозащитник опасан с взривове, искащ промяна в закона за хуманно отношение към животните.
Не! Случаят е съвсем друг. Вътре в самата клетка картинката е следната: в единия ъгъл е седнал познатият на целия град, известен, одобряван и неодобряван Боян Градев.
Наричан противоречиво от гражданите юнак, мутра, боец, красавец, любовник, нарушител на обществения ред - атлетичен мъжага на средна възраст.
Ето и отговорите на много неофициални въпроси, шестващи из публичното пространство. Кой открадна полицейска кола и я заряза на Златни пясъци - Боян Градев. Кой боядиса прозорците на кмета отвън с розова боя, спуснал се в тъмна доба през нощта от покрива на сградата като алпинист - Боян Градев. Кой отвлече младата любовница на известен богаташ и вместо откуп поиска публичното му признание по местния вестник, как точи ДДС - Боян Градев. Кой нарисува огромни червени джуки, обеци и сутиен на кандидатдепутата-парашутист по време на балотажа на предизборната кампания по плакатите в целия град - Боян Градев.
Да се пренесем в клетката на лъвовете. Боян е седнал в единия ъгъл, подпрял гръб на решетките, а лъвицата е поставила глава в скута му и мърка като коте.
Той я милва и почесва бавно зад ушите, по гушата и по гръбнака. Тя ръмжи от удоволствие и потупва с опашка по земята. Мъжкият лъв стои в другия противоположен ъгъл прав и нервен. Клати глава наляво-надясно, тръска грива. Надига зинала паст към небето и надава смразяващ рев.
Лъвицата обръща глава и също застрашително ръмжи. Хората гледат през решетките, Боян продължава да гали и разтрива голямата женска котка. Пожарникарите опъват маркучи и ги насочват към Боян и лъвицата.
Полицай-специалист за справяне с извънредни ситуацията вади пистолет и го насочва към лъва, колебае се, после към лъвицата, сваля го объркан, незнаещ какво да прави.
Друг полицейски специалист-психолог започва разговор с Боян.
- Г-н, Градев, не се движете, за да не предизвикате лъвицата или лъва. Ние ще ви спасим.
Боян с насмешка отговаря:
- Ела, бе, отворко, ела, ако ти стиска задника, да ме извадиш! Влез вътре, де!
Насъбралото се множество ахва, ръкопляска. Лъвът гледа тревожно. Някои започват да се присмиват на психолога. Чуват се подвиквания:
- Влез, бе, отворко! Що не влезеш!
Чува се подигравателен смях. Длъжностното лице се озърта. Физиономията му изглежда притеснена. На преден план излиза пожарникарски представител и казва на всеослушание:
- Бояне, ние сме тук с маркучите. Няма страшно, ако нещо се случи, ще те спасим със струи вода.
- Ти ли бе, лейтенанте? Остава ли ви на вас време от спане и игра на волейбол да свършите някаква работа?
Хората се подсмихват, ръкопляскат и жужат с разговори помежду си. Поклащат одобрително глави. Съгласни са, че трябва на живо да се види как службите си вършат работата. Не по вестници и телевизии, а на самия терен.
Боян милва лъвицата и гледа с насмешка към представителите на разни институции. Обръща глава към публиката и вика:
- Хайде сега, да ви видя, спасители? Покажете как си вършите работата…
Множеството ръкопляска. Психологът приканва отново Боян да излезе бавно, отстъпвайки назад. Мъжът в клетката се смее и пита, дали някой е чувал някога Боян да отстъпва. Провиква се:
- Ставам и отварям вратата на клетката, ще пусна лъва при вас. Мислете за задниците си и кожите си! Ха, ха, ха!…
Лъвицата ближе безстрашния ухажор по лицето. Лъвът реве. Боян става леко, лъвицата също се надига. Двамата тръгват към страничната врата на клетката.
Младият мъж отваря бавно скърцащата врата и излиза. Публиката бяга панически, длъжностните лица се спускат и хващат нарушителя на обществения ред.
Просват го на земята и го закопчават. Ня мастото вече има млада журналистка от местния вестник. Тя се спуска за интервю от човека от клетката, макар че е проснат на земята. Той й шепти нещо…
Тълпата се спира, връща се и започва да протестира, да пуснат героя. Стават сблъсъци. Боян се изскубва от ченгетата и както е с белезници се скрива в множеството.
Пристига дежурна полицейска камионетка. Излизат въоръжени лица с маски от спецализираната група за борба с тероризма. Търсят героя, но него го няма. Лъвът и лъвицата стоят в различни ъгли и се гледат.
- Раздор в семейството! - крещи публиката.
Чуват се възгласи, смях и ръкопляскания.
На другия ден в неделя, темата на всички е една: Боян и лъвицата.
А в понеделник градът осъмва с голям транспарант опънат на челото на новия театър на площада с шадраваните.
На него пише с големи червени букви: „Колкото повече си имам работа с чиновници и служители по разни инстанции и гишета, заведения и отделени, толкова повече обичам кучета и котки, особено големи котки!” В долния ъгъл има подпис „БГ” на фона на националното знаме (Боян Градев).
