МОТИВАЦИЯТА
Последният публикуван текст на писателя
Има моменти или състояния в живота на човека, които променят житейския му път или го карат да извърши едни или други дела, подтикват го към необичайното…
Популярен е случаят с Паисий Хилендарски, който от хрисим проигумен, благодарение на предизвикателното презрително отношение към българите, че са народ без героично минало и славни царе и герои, се превръща в пламенен будител на сънародниците си като написва „История славянобългарская” и тръгва да я разнася по села и градове…
Подобен е случаят с Васил Друмев, който, недоволен от написаната драма на Добри Войников, създава знаменитата за времето си творба „Иванко” и т.н.
Нима един Васил Левски със своето слово не е променил живота на хиляди българи, които се жертват в името на велик идеал - Освобождението.
Последвалите събития като Априлското въстание от 1876 г., Сръбско-българската война от 1885 г., Балканската война от 1912 г. нима не бяха мотивирали цял народ, който с хора и веселби тръгваше да осъществи своя идеал - обединението на България?
Затова народният поет Иван Вазов писа:
„…Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой си кумир?
…………
Българийо, за тебе те умряха…”
А днес, в първите десетилетия на ХХI век?
Къде е нашата мотивация, която заслужава да й посветим живота си?
Дали крушението на високите идеали за справедливост и хуманност от една страна и неимоверното съсредоточаване на националното богатство в ръцете на една шепа недостойни новобогаташи не засенчиха мотивацията да посветим живота си като нашите национални герои „на ползу роду”?
Не се ли наруши равновесието между материалното и духовното, които размениха местата си като мотивация? Защото винаги водещо в развитието на обществото е заемала духовността.
Именно духовните водачи на народа - поети, писатели, учители, свещеници, са били необходимият елит, който е повеждал народа към исконните идеали.
Очевидно нашите възрожденци напразно са строели църкви, училища, читалища, а не сараи на морето, банки или борси, чието време идва по-късно…
Върху благородната мотивация днес не хвърлят ли зловеща сянка разни „художествени” творби като романи и филми, които мотивират насилието, мускулното превъзходство, печеленето на пари по брутален начин и т.н.
А това не е ли в крещящо противоречие с цялата не само българска, но и европейска култура, проповедник на човеколюбие?
Има ли днес идеал, който да мотивира младите хора да му посветят живота си?
Забравяме ли, че идеалите на Паисий, на Левски и Ботев са вечни?
И се наричат България!
—————————–
в. „Априлци”, 30.01.2014 г.
