Христо Черняев

Не на всеки град е отредено, както на Видин, да има своя ИСКРА, която да придава особен нюанс и очарование на градската атмосфера, както приживе, така и след това.

Такъв пламенен дух и такъв финес във всичко - в думите, в делата, в творчеството - не може да не даде топлина на хората и да не остане завинаги в сърцата им.

Искра Димитрова изгаряше от непрекъснато вдъхновение, което като попътен вятър възземаше крилете и за висок полет. В това беше нейното голямо човешко осъществяване и всичко до което се докосваше с поглед, с усмивка, със жест, придобиваше чудодейна красота, която тя излъчваше любвеобилно и безкористно.

Дълбоко в душата си Искра Димитрова имаше вродения ген на поет. Иначе не можеше и да бъде, като имам предвид нейните високоинтелигентни родители. Благият й характер и гордата й неприкосновеност са изцяло в стиховете й - лаконични и напрегнати, волни и тихи като молитви.

Искра Димитрова се радваше повече заради другите, тъжеше повече от другите за тях, носеше кротко и стоически земния си кръст и никога не се е стъписвала пред трудностите в живота.

Тя беше родена за победи и можеше лесно да ги постигне, но бе възпитана да ненавижда лесното и лесните успехи.

И всъщност именно поради това тя приживе можа да извоюва най-голямата победа до която са достигали малцина - да освети името си в сърцата на всички, които я познават и да го остави там не просто като спомен, а като завет за човещина, за правдивост, за устрем към бъдното, за вричане към живота, който е толкова кратък и който може да бъде изгубен най-неочаквано.

Познавах Искра Димитрова, гостувал съм с приятели у тях, присъствал съм на нейни творчески вечери.

Веднъж на една литературна среща в Брегово тя ме представи със слово, което не беше написала.

Тогава тя ме изуми с оригиналното и вярното си виждане - Искра, както малцина могат това, говореше с изискан вкус и със завидна аналитичност не толкова за моите творби, колкото въобще за поезията и за нейната висока роля за извисяването на духа.

Никак не е случайно,че толкова хора от различни професии дълбоко скърбят за Искра Димитрова, загинала толкова млада при катастрофа. Които я познаваха, продължават да мислят и говорят за нея, което всъщност й отрежда истинско незабвение.

И нека ми бъде позволено и аз, като букетче незабравки, да положа пред светлата й памет тези мои закъснели думи.