ЧОВЕЩИНА
ЧОВЕЩИНА
Зад ъгъла в упор убиха
една непозната жена…
Убийците ловко се скриха.
И никой не ги разпозна…
И никой за тях не попита.
Престъпници на свобода!
Зад ъгъла беше убита
фактически всяка следа…
И никой от страх не извика.
За помощ не викна дори.
А крайната уличка тиха
бездушие родно покри…
Зад ъгъла в упор убиха
една непозната жена…
И в нея случайно откриха
убитата човещина…
В ПАМЕТ НА ВИКТОРИЯ МАРИНОВА ОТ РУСЕ
Скръб за красотата…
За свободата скърбете.
Тук всеки оставя за жертвата цвете…
Но той и за себе си цветето слага.
За всеки и памет, и свещ се полага…
И всеки от изрода пак се страхува.
Готов е за мъст
и да го линчува…
Светът се разкайва.
Светът призовава
да бъдем отново нормална държава.
Без „конграчулейшън” е днес ритуала.
Сърдит премиер в министерската зала
пак имал алиби, алтернатива,
че новината е просто фалшива…
А всъщност дори и в „престъпното” време
отровно не беше посятото семе…
И никнеше мака в зелената нива,
но не и в система,
която убива…
11.10.2018
Павел баня
ПАМЕТ ЗА ПЕТЪР МЕЖДУРЕЧКИ
Първият посланик наш от Бон…
И последният - в Берлин,
в Берлин, когато
по неписан дяволски закон
се събаряше при тях
и в нас
Стената…
Е, Стената падна… И какво!?
Ние пак сме същите. Такива.
Вярата е тук по същество…
И надеждата от нас не си отива.
…Кметът ще се върне у дома,
уморено свои пътища избродил,
да събуди на децата си съня,
към сърцето си с човечност да ни води…
Кметът пак е тук. На своя стол…
Явно сантиментите са вечни.
Е, това не е по протокол,
а е просто мисия.
Сърдечна…
Кметът иска пак да убеди
в право дело всекиго от нас…
Да остави просто истински следи
от безкористна,
хуманна пряка власт.
Да е част от нас, от думата Човек.
Да е името на улица „Сърдечност”!
И един урок от миналия век
по ненавист,
но и по човечност…
юни 2019 г.
ХЕМОДИАЛИЗА
на Стефан Нинов
Пак се връщаме в старата стая. Оная
от младежките наши далечни години,
пропътували в спомени пътя до края,
оня път с теб по моста отново ще минем…
Кмете, кмете, кръвта май и днес ни събира
и пак има какво още с теб да си кажем.
В мъжки спомен животът и днес не умира
и когато не сме между живите даже…
Ти закъса с кръвта си… Специална мембрана
я пречистваше дълго и многократно.
Но кръвта,
но кръвта до последния дъх си остана
и по цвят и по вяра -
и чест и богатство…
Но кръвта и след хемодиализа тръгва
между нас неизменна и чиста,
червена.
А следата от нея е много по-дълга
и по-трайна дори и от днешното време…
И от хората, просто дошли да задраскат
наше минало, вярата, пътя достоен.
Няма как. Няма как…
Тука дишат младежките страсти.
Пак сме тук. Пак сме тук.
Затова съм за днес и за утре спокоен…
юни 2019 г.
ДОБЪР ВЕЧЕР НА ФАЙТОНА!
На Велин Георгиев
Казвам „Добър вечер” на Файтона.
А къде е файтонджията ни, Джеки?
Ще ми възразите, че това е само спомен.
Но Файтонът не е превоз май за всеки …
Всеки би попитал още колко струва
туй билетче вечно за Файтона,
който през годините и досега пътува
и събира с обич минали сезони…
Казвам „Добра среща” във Файтона!
Ех, Велине, братко, знам, ти пак препускаш
и извикал стихове от спомен в спомен
и от спомените пак разливаш светли чувства …
И ни казваш тихо от наздравицата: „Тук съм!”
А Файтонът и без теб лети,
лети, Велине!
Ти сърцето си оставил тук и тая вечер.
Да отпием глътка звездно вино
и от чашата, преляла от сърдечност!
24 юни 2019 г., Антоново
ДИСКУСИЯ…
Голямата истина с малката правда
на пейка седят и си шушнат…
И няма какво друго днес да ги радва,
освен кой и колко пак може да гушне…
Голямото гушкане май продължава.
Идеите свършиха. Други са темите…
Субсидия има ли? Колко остава?
От лихвите може ли още да вземат те!?
Голямата правда и малката истина
седят отговорно и шумно говорят…
И колко са истински, колко са искрени!
И колко безмислено искрено спорят!…
А някога Гоце пикаел в ливадата.
Големите нужди и днеска са същите.
И малката вършел без шум край оградата.
На двора без баня бил нужника в къщата!
Каква е офертата, питайте Дякона …
Е, имаше вяра и път, че и цел!
В република свята за нуждите всякакви
днес Гоце си има май собствен хотел!
ДИКТАТУРА
В прав текст Стефан Цвайг е казал и поуката остава…
Щом не ставаш за Еразъм, явно за епископ ставаш…
Чалгата - алтернатива е оптическа измама,
щом мерзавците крадливи са поредната промяна.
Ибрикчии упражняват своя тънък занаят.
А победата минава на площада в гей-парад…
Бялото сега е черно, а престъпността - без давност.
Кражби или далавери днес са вече норма правна.
Паралелната държава в село с гражданските квоти
трайно ще се управлява даже с пълни идиоти!
Доморасли политици докога ще замърсяват
с фини прахови частици плътно цялата държава?
С политици анонимни доблестта е вече в криза.
Неизбежен изход има в спомена за социализма…
И пак тримата глупаци са класици в обществото,
на властта и днес ортаци на кантара с мнозинството…
В лицемерие сплотени, сме стабилни и честити.
Крачим с парии презрени, от тюрлюгювеча сити…
Как при псевдодемократа демокрация да чакаш!
Да живей пролетариата с диктатура на простака!
Но бездарната пиеса в самодейния театър
няма как да се хареса с друг финал оттук нататък…
Песента ни е такава. Други да я продължат.
Батальонът се строява за последен път…
Няма как да продължава тоя срамен избор днес.
Батальонът се строява, но за мен не беше чест…
ОТЕЧЕСТВО
По Антон Дончев
Колко много е загубил
оня , който не обича,
който не е силно влюбен
в „българче да се наричам”!
Днес родината е рана…
Вазов пак да прочетеш!
Или като Дебелянов
пак за нея да умреш!
Сред богати горд и беден
изправи се в своя век!
Докога ще си наведен,
поданико, мой човек?
Ти по мярката на Вазов
избери днес пътя нов
без излишни чужди фрази
преференция Любов…
12 юли 2019 г.
БАСТУНЪТ
Внукът дядов, моят Самуил,
си играеше в краката ми с бастуна…
В тая вещ китайска бе открил
и изглежда връзка странна помежду ни.
Черният пластмасов помагач
падна,
а фенерчето му светна…
Като смях внезапен, вместо плач
изведнъж проходи там детето.
А бастунът черен си лежи,
изоставен в парка неприлично…
Ето кой след мен ще продължи,
вместо мен в алеите ще тича!
15 юли 2019 г.
Антоново
МОЯТ ДОМ
Четири стени - вместо граници
с бряг от вълни в упор плискани…
Вътре - отворени страници,
драскани
и пренаписвани…
Четири стени - вместо граници
с вяра към всеки отворена…
А в пожълтелите страници
диша и древна история.
Четири стени и опазена
с кръв между тях вътре вярата…
Силно обичана, мразена -
нашата вечна България…
15 юли 2019 г.
Антоново
