Лозан Такев

В последно време много хора се обявяват за телевизионни легенди, и когато трябва да напишем за истинските, се затрудняваме в лексиката…

На триста километри от столицата разбрах, че се е е преселила в отвъдното една наистина легенда - слънчевата и лъчезарна Нушка Григорова…

Нушка беше част от редакционната колегия на главна редакция „Детски и младежки предавания” (през 1985 - 1992 година), когато бях главен редактор в Националната телевизия и с нея сътворихме десетки детски и младежки заглавия и руски песни, спектакли, а тя самата остави в архива „хумора от минали години”, стари градски песни, приказки и репортажи от Международната детска асамблея „Знаме на мира”, новели и телевизионни шедьоври, които днес трудно ще се появят при днешната тарифа за идеята…

Трудно днес ще се появят такива мохикани, трудно ще дойдат такива режисьори, такива творци и родолюбци, за да оставят сърце и всеотдайно да се посветят почти безвъзмездно на децата, на зрителите…

Нушка беше добронамерена, всеотдайна, тя остави свой почерк, който е неподражаем… Нушка работеше сърцато, предано, без умора и почивка, до последния кадър влагаше душа и смисъл…

И сега съм убеден, че там някъде в звездния телевизионен небосклон има място за нейното творческо присъствие и тя ще продължи от там да ни радва с нови творби и идеи, с нови режисьорски хрумвания, с нови добри послания в името на децата и телевизионните зрители…

Мир на праха й! Спокоен сън, Нуше …