ПАНИКА
Пред годишното приключване, от Централното управление на фирмата, изпратиха очаквания ревизор. Имало и сигнали за злоупотреби с власт и средства, конфликт на интереси и прочие. Целият работнически и чиновнически колектив мълчаливо се зарадва, а управленческото тяло изпадна в паника.
Такъв страх и ужас никой от шефовете не беше и сънувал!
Защото Той не беше човек като човек, за обслужване с духовно и материално внимание, както досега, а ИИ - Изкуствен интелект!
Робот от най-новата, висша човекоподобна серия инспектори и ревизори, специална поръчка от Министерството на финансите, изпълнена от световноизвестната японска фирма „Източна зора”.
Докато Роботът-инспектор преглеждаше камарата папки и разпилени документи в предоставения му офис - мълчалив, вглъбен и недосегаем - ръководството на фирмата беше почти парализирано.
Всеки ден след работно време заседаваше в подземието на административната сграда, където си имаше едно много добре обзаведено и заредено барче с лъскава табелка на вратата: „Секретен обект, вход забранен”.
И почти всяка привечер гласовитата паника на височайшите дами и господа от свитата на директора, с преплетени и преливащи се гласове, звучеше с едни и същи слова:
„… Кой ни го прати тоя таралеж в гащите ни, бе!?… Тия там горе не знаят ли, че от щателната проверка и техните бакии могат да лъснат като голи задници!… Нали и те подписваха разходните фактури!… Искат да ни пожертват, в името на борбата с корупцията, та ние да им оперем пешкира!… Ревизора мълчи като пукал… глава не вдига, само смята и пише… Пише ни наказанията и присъдите!… Темерут на квадрат! А в сертификата му пишело, че можел да мисли, да чувства и да говори като истински човек… Какъв човек, бе!? Кафе му носят най-личните ни мажоретки - дори не ги поглеждал…. Да, бе! Обяд и вечеря му сервират двете стажантки в кухнята, бивши царици на плажа, но нито тях, нито в чиниите поглеждал. Веднъж само проговорил, че нямало нужда от тия царски гозби, той се хранел с еко хапчета и с тубички, като космонавт, значи… С тия получени на калпак европейски пари… загазихме с двата крака, господа!… Той ще ни погуби живота! Защото човек без нормална полова и храносмилателна система, може ли изобщо да бъде човек… мъж? И то… Ревизор!?… Тихо! Престанете с тия празни приказки - тъй ще бъде вече! Електронен, роботизиран век!… Прав е господин директора! Да мислим, какво може да се направи…”
Но „мисленето”, какво може и трябва да се направи, в края на всяко извънредно съвещание, избиваше все към невъзможни реакции и хулигански действия, затова звучеше доста шеговито и несериозно!
„… Щом… „ни се води, ни се кара”, да му надробим от нашата попара!… Как по точно?… Ако на влизане и излизане, например, го спънем някак… може и да се разпадне на стълбището на съставните си части, щом е изкуствен, нали?… Не, по-добре в малките часове да му откраднем папките и някои менте фактури!… Има ли смисъл - да ги подпалим там, в офиса!… Стойте! Имам голяма, обществено значима, социална и прочие идея!… Хайде, бе - да чуем!… Да го гръмнем или да го обесим като колективен протест срещу нашествието на тия… Роботи-ревизори, с които не може човешки да се говори, нито пък да се обслужват с традиционното наше духовно и материално внимание!…”
Паниката продължи десетина дни…
В края на проверката дойде часът на Чудото, нео-бяснимо със земните физически закони. Пък и никой от опечалените управляващи дъщерната фирма не се заеха да разнищват явлението, да търсят на ряпата корена, както се казва, защото след огромното напрежение, най-после облекчено си отдъхнаха.
Незнайно как, на последното им тайнствено съвещание, самият Робот-ревизор се беше появил, загадъчно усмихнат! А това подземно помещение нямаше нито задна врата, нито комин, нито прозорец!
Появи се Той като дух от Нищото, за да превърне присъстващите в паметници на изненадата за цели десетина минути - с облещени очи и зяпнали уста, смалени и треперещи в ритъм със столовете и заседателна маса.
- Спокойно, господа! Съвземете се! - бяха първите му думи. - Аз не съм никакъв Робот, в класическия смисъл на понятието, измислено някога от Айзък Азимов, а Андроид, Хуманоид, изработен по специална поръчка на нашето Министерство на финансите, както ви е известно. Следователно, всички заложени в конструкцията ми духовни и физически параметри, са с български произход: ген, ДНК, чест и съвест, характер, творческо и компромисно мислене… Е, някои мои животворни системи са подобрени и моделирани, но по всичко останало аз съм като един от вас… И още нещо: паниката ви е наистина основателна, доста сте я оплескали с тия Европейски фондове, но… успокойте се, да видим какво може да се направи!
