На 15 юли 2019 г. столетникът социалист Александър Николов - Бай Сандо навършва 105 години

Денчо Владимиров

При честването на стогодишнината му, най-старият пловдивски жител, член на Благоево-Димитровската партия в града, бай Сандо e дал и една необикновена рецепта за дълголетие.

При него дълголетието се е случило така:
- На 19 години ми отнеха гражданско-политическите права за 8 години, на 28 години бях, когато отново ми ги отнеха за още двайсет години. Взеха ми ги, но …сега ги живея и ще ги живея…

Чувството за хумор го е крепяло през целия му труден, но славен живот. Даже във времето, когато бил осъден на смърт от фашистите, защото разпространявал комунистическите идеи в казармата.

Имал е бедно и много трудно детство в многодетно семейство.

Родителите му били емигранти от Вардарска Македония.

Чиракува в Бургас и София.

Работил по 12 часа.

Но когато идвало време за отдих, вземал книгата в ръце.

Книгите били неговия университет.

Оттам той усвоил „специалността” на убедения комунист, без да се е задълбочавал в томовете на Маркс, като примерно преподавателя по научен комунизъм Иван Костов, Жельо Желев и други много добре платени марксисти, станали антикомунисти…

Особено трайна диря оставил в съзнанието му на подрастващ романът „Спартак” .

Възприема твърдо за цял живот комунистическите идеи по време на Лайпцигския процес.

Успял да си купи от вестникарска будка книжката със знаменитата реч на Георги Димитров пред нацисткия съд само секунди преди жандармеристите настървени да „арестуват будката” и да конфискуват всички книжки с речта.

Съпътствали го в тези години безброй премеждия, арести, мъчения и побоища в затворите.

Но от идеята не се отказвал! Не си хвърлял партийния билет, не го късал, не го палел, както години по-късно правеха публично това стотици, проверени идеологически до девето коляно, видни български марксисти, които хвърляха червените си партийни книжки даже и пред телевизионните камери!

За комунистическата си идеология като войник получава смъртна присъда.

Но отървал въжето с голям късмет. Благодарение на адвоката му, който доказал, че е непълнолетен, по разказа на майката кога го е родила. И благодарение на човещината на попа и кмета, които му издали кръщелно с дата, изкарваща го един месец по-млад.

Това решило нещата.

Смъртната му присъда била отменена като на непълнолетен.

Осъдили го фашистите все пак на над 8 години затвор, дето се казва, да не е без хич.

Но в затворите четял.

Крепяли духа му стиховете на Ботев, Смирненски и Вапцаров, който той рецитирал и зад решетките.

Срещал се е на живо и с автора на „Моторни стихове” - Вапцаров.

И днес, на тази преклонна възраст, е известен като талантлив рецитатор, най-старият рецитатор на Ботев, Смирненски и Вапцаров …в света.

Като наелектризиран чух преди време рецитацията му на „Вяра” от Вапцаров в пловдивско читалище в Стария град.

Интервюирах го и заснех с камера, заедно с рецитацията.

Изпратих видеофайла до „Позитано”, в аванс, за Червената телевизия, която тогава се гласеше.

Не получих отговор, ни мерси.

Знаменателно бе в това интервю да се чуят от устата на побелелия столетник думите за Вапцаровата вяра в идеите на социализма:

„Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити, няма открити!”