Лозан Такев

Бойко Таксито било новото кодово име на премиера в Министерския съвет. Нали го гледаме по социалните мрежи и някои информационни агенции!

Гледаме как лети джипа из страната, как го посрещат с погачи и китки, как му ръкопляскат и жените се радват, че го виждат на живо…

А той отиграно бръква в портфейла си и раздава десетки хиляди и милиони левове за безплатна храна в детски градини, за филхармонията в Бургас, за булевард и храм във Варна.

Виждаме го, яхнал електрокар, нямал книжка за влак и не управлявал локомотива като Борис Трети, но Борисов Трети има джип и таксито му лети по магистралите, които току-що са ремонтирани за пореден път…

Стига с тия фуги по Графа, гледайте сега как за три часа отиваме от София до Айтос, да хапнем сафридче, ще ни припомни известен скулптор…

Таксито на Борисов ще извози и Ципрас, дни преди да загуби изборите си в Гърция, ще обещае на Макрон да поиграят футбол, ще отидат до Асеновград, за да купят булчинска рокля за Николай Нанков, нали е още ерген… Ще му отива на заместник-министъра булчинската рокля, но не му остава време сега за нея… Вози се временно в таксито на премиера.

А Вежди Рашидов вместо поредната си скулптура, ще ни обяснява лично уникалния случай за „големия политик и държавник, който прекалено бързо израснал пред очите му”… Иван Вазов можеше да напише и за него „И Бойко Борисов пред очите ни тайно и полека порасна на няколко века!”

И пак се сещам как се радваха жените, че го виждат наистина на живо… Наистина „по-хубаво на живо, че на умряло никак не е хубаво” ще стане повод да поговорим и за умрялото наоколо, особено в последните тридесет години, от които вече и повече от една трета дължим на политическа партия „Герб” и лично на премиера. Това вече не е фалшива новина! Конгратюлейшън!…

Тридесет години след престъпното време на социализЪма, което сега наричаме Преход и Демокрация, пред очите ни умряха десетки неща, затворихме фабриката за илюзии, а с нея и стотици заводи, училища, детски градини, културни учреждения, доведохме до колапс индустрията и фалит, предавайки на скрап, промишлеността, селското стопанство и сега консумираме предимно храни втора употреба…

И покрай всичко това като че ли умряха и нравствеността, себеуважението, достойнството ни, моралните устои на времето, в което живеехме по други образци, които днес не можем вече и да обясним на 30-40 годишните, родените малко и след 1989 година… Няма как да ни повярват, това не влиза в таблетите, в айфоните и смартфоните, в представата им за ценности и измеренията на новите примери за сравнения.

Пренаписахме учебниците по история, забравихме да четем, като изключим социалните мрежи и фалшивите новини. Чух неотдавна изключителния поет Георги Борисов да споделя, че изпитва и физическа болка от факта, че вече книгата не е това, което беше, че поезията днес вече не вълнува почти никой, особено младите… А чалгата продължава да определя пазарния интерес и търсенето на „нови” ценности! И това ако не е като на умряло, здраве му кажи!

Авторът на стиховете, от които се изля и остана в класиката на естрадата ни „И замириса на море” сякаш ми напомни, че не всичко, което е създадено преди 1989 година е пошло, престъпно, ретроградно… И не е за мирисане дори…

А какво да кажат почти два милиона и половина българско население, които са под прага на бедността? Дали и те ще се радват да видят на живо един от тези, на които дължат благополучието си и нищетата, в която минават дните им!?

И какво като разследват някои от осемстотинте къщи за гости, построени с европейски средства, какво като това са предимно къщи без гости или къщи за тъщи и за балдъзи!? Нали проверяващите органи от равнището на своята тераса ще докажат, че няма конфликт на интереси, че няма престъпления, че всичко е законно и правомерно!

Сега ще отделим от бюджета няколко милиарди и за животоспасяващите осем изтребители…

С тях ще успеят ли да ни отведат на живо на оня свят, докато таксито на Бойко определя новите маршрути от Божурище до Брюксел на стабилността и той открива завод след завод, или просто складове за други държави…

И няма да остане празно място, където да пасат магаретата у нас.