ГЕЛА
Горделиво гнездо в самата пазва на също тъй горделивата Родопа, дето беше я нарекъл Дядо Вазов.
Какво ширине, боже… каква хубост… Очите не смогват да се нагледат насреща и встрани, напред и нагоре към Перелиците, Малък и Голям, гушнали се в пенливите пелерини на небесната синева…
И какви килимени поляни без край, по майчински прегърнали могили и оврази, цветя и гори…
И примамващи те да полегнеш върху разкошната им моминска гръд, за да чуеш дишането й в неостаряващите легенди за Орфей, че нали по тези места тракиецът е разчувал с музика тъгата си по Евридика…
…По-нови летописци пък разнасят и друга една легенда. За българския патриарх Евтимий.
Горе, над Гела, в западната му част, навремето османлии изгорили голям манастир, най-големия по тези места. Минали столетия и хората решили на негово място черква да вдигнат. И когато копнали за новите основи, гроб открили и в гроба скелет на черковен първенец…
Предположили, че е на глава на православна църква, в седнала поза бил, със скиптър във формата на две змийски глави и златна огърлица…
Близо било до ума на по-начетените, че това ще да е никой друг, а самият наш последен патриарх преди турско, пренесен тук на по-скришно място.
Тъй щото все още не е доказано, че той е бил погребан в задния двор на Бачковския манастир, където е преживял заточението си.
Гробът си стоял отворен и днес… И как иначе - без скиптъра и без златната огърлица, разбира се, за които стари хора разказват, че са ги били виждали в олтар, докато изчезналли един ден ей така, без никаква следа.
Макар че и без тях е можело българската историческа наука да нарече легендата истина или да я отрече, като каже къде окончателно е редно да се поклони българинът пред подвига на Евтимий. Все пак не иде реч за цафарата на Орфей.
…Боже, викам си пак съвсем самин, този път на слизане, вече над Широка лъка:
„Как си можал, боже, да събереш на едно място такова тържество от красота и…толкова много грозота от мачкано и завинаги смачкано във вековете човешко достойнство…”
