МЕЧКИ
В селската кръчма през зимата необикновено е шумно. Особено вечер. Случи ли се на една маса да седят пастири - те неизменно говорят я за овце, я за кози.
Когато са рибари - в думите им приплясква пъстърва като лакът или шарани - по три аршина… Ако на масата са пчелари, разговорите им се въртят все около рояци с пчели, мед, цветен прашец и пчелно млечице.
Но най-интересни винаги са разказите на ловците. А заговорят ли тукашните ловци, непременно ще докарат приказката до среща или с вълк или с мечка. В Балкана мечките не са много, ала в кръчмата всеки ловец е срещал една-две мечки, че и повече…
В една такава вечер, в която поръчаното вино не бе повече от изприказваните приказки, някой подкачи вечния мълчаливец на масата - бай Иван, който дори не бе ловец, но другаруваше все с ловци.
- Бай Иване, ти срещал ли си мечка или си я виждал само на картинка?
Закачката беше от солените, дори пиперлия. Запитаният помълча малко, после тръсна глава.
- Не, аз не съм срещал мечка, - каза той. - Но тя ме срещна…
- Хайде, бе! Защо не си казал досега? И кой кого повече изплаши? - закачките не спираха и въпросите валяха от всички страни.
- Не съм, защото беше отдавна. И защото…малко ме е срам.
- Ха-ха! Чувате ли го? - Срам го било! Да не напълни гащите, а? Кажи, кажи как беше!
- Ще ви кажа. - отвърна бай Иван. - Но истината е, че аз не срещнах мечката, а тя ме срещна.
- Разказвай, разказвай! - подканяха го шегаджиите и предвкусваха пикантна история.
- Тогава бях млад - започна бай Иван. - Изпратиха ме един ден да занеса хляб на секачите, дето правят дървени въглища.
- Значи високо в планината си отишъл.
- Високо - потвърди бай Иван. - Знаех къде са и бързо ги намерих. На връщане тръгнах напряко.
Бай Иван замълча за миг и продължи:
- Вървях бързо, минах през една поляна - хубава и широка. А тревата там - сочна и зелена. Мисля си: ако накося тая трева - какво чудно сено ще стане, дъхаво и меко като коприна, събрало всичкия аромат на планината. Така съм се захласнал по ливадата, че не усетих как отпреде ми изскочи мечка. Върви по пътеката срещу мене, гледам нещо кафяво, голямо, космато - върви и не спира. Занемях от страх, не мърдам. А мечката като стигна до мене, хвана ме през кръста и ме повдигна. Край! - Рекох си: изяде ме! А тя ме завъртя във въздуха и аз изхвърчах като шишарка в тревата. Така ме махна от пътя си, за да мине. После изрева и си продължи пътя. Стоях съвсем ошашавен, докато тя изчезна. Като се съвзех, се запитах: Имаше ли мечка, нямаше ли… А онзи рев го помня и до днес. Ха, сега ми кажете - срещал ли съм мечка, не съм ли или само тя ме е срещала!?
- А не можеше ли да те заобиколи, Иване? - запита онзи зевзек, дето подхвърли приказката за мечката.
- Можеше. Но по-скоро аз трябваше да й сторя път, ама не сторих. Нали ви казвам. - Бях на широко място, по средата на оная ливада. А през нея - мъничка пътечка. Сигурно е била само нейна, по която тя е вървяла, а аз се изпречих…
Едни от слушателите приеха историята на сериозно, други проявиха съмнение:
- Будалка ни нещо бай Иван. Това не е никаква среща с мечка. Мечка тъй не прави.
- Нали ви казвам - оправдаваше се Иван, - аз не съм я срещал. Тя ме срещна.
- Вярваме ти, защо да не ти вярваме! - намеси се предводителят на ловците - Сотир Хитреца. - И се обърна към другите: - Какво толкова се чудите. Бай Иван наистина може да е срещнал мечка. Аз преди година как я срещнах.
След тия думи всички погледи се заковаха в Сотир и той заразказва с видимо удоволствие:
- Бях в гората и набрах пълна кошница с гъби-виолетки. Тя, виолетката, е прекрасна гъба! Голяма, дебела като че ли е полята с виолетово мастило. И най-важното е, че няма отровен двойник! А зацвърчи ли в тигана - няма по-добро мезе от нея за вино - домашно, купешко, няма значение.
- Ти разкажи за мечката, остави гъбите! - настояха другите.
- Ще ви кажа. Търпение само! - продължи Сотир. - Та, кошницата ми - кажи-речи догоре пълна, ама човешко око - ненаситно, още иска. Отдалече съзирам една голяма купчина гъби, подали се изпод опадалата шума… Тя, виолетката, все под опадалата шума се крие. А едни хубави, големи виолетки - как да ги оставя?
- Стига с тия гъби! - рече едно голобрадо момче: - кажи направо за мечката!
- Ще стигнем и до нея. Полека-лека!
- Той така “полека-лека” ще влезе и в мечата бърлога.
- Набрах гъбите и тръгнах да се връщам. Направих десетина крачки и на едно място земята под мене изведнъж се продъни. Изтървах кошницата и се озовах в нещо тъмно и много дълбоко.
- Нали ви казах, паднал е направо в мечата бърлога!
Настана всеобщ смях, но Сотир продължи:
- Нямаше никаква бърлога. Бракониери бяха изкопали яма за мечка, а отгоре я покрили с клони и шума. Рекох си: жалко за гъбите! Опипвам стените - гладки, отвесни. Краят - високо, не се стига. Рекох си: излизане няма! - Стоя вътре и се чудя какво да правя. По едно време - чувам стъпки. Зарадвах се - дано да е някой, че да ми помогне. Аха - да викна за помощ и отгоре тупна до мене нещо голямо и космато. Рекох си: това ще да е мечката, за която е изкопана тая яма. И познах. - А мечката се изправи, отърси се и ме помириса. Огледа ме, пипа стените. Взира се нагоре, гледа мене, после пак нагоре и изрева. Ядосана е! - помислих си. - Сега ще ме сръфа! Мечката изрева още веднъж и понеже аз не помръднах, тя ме хвана за врата. “Свършено е!” - викам си взех да се моля: “Господи, не ме затривай! “
Сотир Хитреца млъкна. Отпи от виното си и премлясна. Всички останали гледаха в него. Но той не бързаше с историята за мечката. Каза, че виното и мезето са на свършване. Компанията веднага му поръча и чак тогава той продължи:
- Мечката както ме държеше за врата ме бутна и аз се наведох, а тя се покатери по гърба ми - кокалите ми изпукаха и още малко - да свършат. В този момент се врекох, че изляза ли жив от ямата, ще запаля в черквата свещ - един метър! А мечката от гърба ми се хвана за някакви корени в края на ямата и изпълзя. Долу аз бях вир-вода. Отървах се! - рекох си. Но по едно време пак чувам стъпки. Зарадвах се - дано да е човек, че да ме извади от дупката. Тогава не една, а две свещи ще запаля в черквата. Гледам нагоре - пак мечката! Държи едно дърво чепато и го спуска в ямата. Аз не смея да погледна към нея. Стои тя горе и чака. По едно време изрева, аз се стреснах и се хванах за дървото. С него тя ме издърпа навън, после взе дървото, хвърли го в ямата, изрева в лицето ми и си тръгна. А аз хукнах право към черквата и как съм се прибрал в къщи - не знам!
- Бай Сотире, тази история ми се види малко рошава… - рече един от компанията.
- Ти му дай на Сотир лакърдии да разправя! - добави друг.
- Остави другото - рече Хитреца и намигна дяволито, ами гъбите останаха разпиляни около ямата. И да знаете само…
- Какво? - попитаха най-нетърпеливите
- Да знаете какво стана? Тая пролет като отидох - какво да видя: всичко наоколо обрасло с гъби-виолетки, а мечката седи на ръба на ямата и си похапва.
- Това не може да бъде… - замърмориха наоколо.
- Може. Тя сигурно е още там. Та, оставят ли се току-така толкова хубави виолетки. Ако искате някой път ще ви заведа и вие да я видите.
Бай Сотир вдига чаша с наздравица за мечката на бай Иван, за своята мечка и за гъбите-виолетки. Ловците се смеят, а коминът на крайпътната кръчма извива кълба дим високо-високо в небето.
