Пелин Пелинов

Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”

При започване на Балканската война през 1912 г. към гр. Солун е имало най-много апетити от страна на съюзниците. Българи, сърби и гърци са искали и са се надявали, че при дележа на плячката в края на войната, той ще се падне в техния дял. Дори Австро-Унгария, която не е участвала в тази война, също е планирала едно разширение на империята на юг, което задължително включвало този град.
Големите апетити към Солун се дължали на неговото стратегическо място и икономико-търговско значение. Онзи, който владее този град, всъщност владее най-добрия прозорец на Балканите към света, а също тъй - най-плодоносния търговски център. Затова един от героите на великия Алеко бленува за Солунската митница, която за кратко време ще го направи много богат.
Солун е основан от македонския цар Касандър, през 4 в. пр. Хр., по времето на Александър Македонски. Нарекъл го е на името на своята съпруга (и сестра на великия завоевател) Тесалоника. Много по-късно е придобил сегашното си име.
Идеята за откупуване на този град от турците принадлежи на полковник Йонидис Метаксас (1871-1941г.)*. Още в началото на Балканската война той я споделя с престолонаследника и главнокомандващ на гръцката армия Константин херцог Спартански, който я одобрява и му възлага да я осъществи при най-голяма тайна.
Йонидис Метаксас съчинява едно писмо:

“До Негово превъзходителство
Хасан Таксин паша - началник
на Солунския гарнизон

Ваше превъзходителство,
Изпращам полковник Йонидис Метаксас - началник на оперативния отдел на моя Генерален щаб, при Вас с поверителна мисия. Той е мое доверено лице и всичко, което Ви предложи, произхожда от мен. Ако възприемете моята идея, която той устно ще Ви изложи, може да уговорите с него подробностите и механизмите на нейното осъществяване. Пратеникът ми е оторозиран да прави предложения и да поема задължения, когато прецени, че са от полза на делото, за което е изпратен.
Смятайте, Ваше превъзходителство, че зад всичко, за което се споразумеете с моя пратеник, стоя безрезервно аз. И Ви моля то винаги да остане в тайна между нас тримата, независимо какво ще решите!

С уважение,
Константин херцог Спартански
Главнокомандващ на гръцката армия”

Херцогът прочел писмото, но преди да го подпише, попитал:
- С какво смяташ да го подкупиш?
- С пари, естествено! - отвърнал Метаксас.
- Колко?
- Вероятно ще бъдат повече от “трийсет сребърника”.
- Имай предвид, че подготовката за тази война изпразни хазната.
- Целта оправдава средствата! - казал полковникът, с което искал да сложи край на любопитството на главнокомандващия.
Тогава херцогът подписал писмото, подпечатал го с щабния печат и го подал на Метаксас като му пожелал: “На добър час!”
На 20 октомври полковник Метаксас, заедно с охраняващите го двама войници, се предал на предните части на турската отбрана в района на гр. Вериа (Капаферия). А когато го завели при командира на полка, той му казал, че иска да се срещне с началника на Солунския гарнизон Таксим паша.
- За какво? - попитал турския командир.
- Това мога да кажа само на него! - отговорил гръкът.
На другия ден турският командир натоварил тримата гърци на влака (гр. Вериа се намира на линията Битоля - Солун) и ги пратил под охрана в пристанищния град. А когато полковник Метаксас останал на четири очи с пашата,, той разпрал хастара на куртката си, извадил писмото на гръцкия главнокомандващ и му го подал. (Писмото било написано на немски език, защото пашата като немски възпитаник, говорел само този западен език.)
Таксим паша прочел писмото и като погледнал към полковника с безкрайно любопитен поглед, казал:
- Интересно ми е да узная къде го стяга ботуша вашия главнокомандващ, за да ви изпрати с това писмо.
- Главнокомандващият смята, че резултатите от тази война няма да бъдат като ония през 1897 година, когато …вие победихте!
- А какви ще бъдат? - попитал остро пашата.
- Балканският съюз ще бъде победител, както тук в Македония, така и в Тракия.
- Блажени са верующите! - иронично възкликнал турчинът. Но гръкът не се смутил и продължил:
- Ние си даваме сметка, че тази победа ще бъде трудна, с много жертви и от двете страни, но в края на краищата, победата ще бъде на наша страна, а Империята ще бъде принудена да се оттегли оттатък Босфора и Дарданелите! Но войната, както знаете, взема своята кървава дан, както от победителите, така и от победените! И за да избегнем тези свидни жертви, негово височество престолонаследникът Ви предлага да ни предадете Солун!
- Как тъй да ви го предадем? - смутено попитал пашата.
- Срещу прилично заплащане! - веднага отговорил полковникът.
- Вашият главнокомандващ нормален ли е?
- Напълно!
- Съмнявам се, щом може да ми прави такова предложение. Той или е малоумен или пък му хлопа някоя дъска. Не знае ли той, че нашата велика империя е завладяла своите земи от Виена до Тунис и Мароко с кръв и само с кръв може да ги отстъпи.
- Сега е друго време! - опитал се да възрази полковникът.
- Винаги ще бъде така! - отсякъл пашата. - Това, което с кръв е постигнато, само с кръв ще бъде загубено. Ако, разбира се, бъде загубено някога! Затова смятам, че напразно сте били пътя от гр. Вериа до Солун! - казал пашата и станал, което подсказало на полковникът, че разговорът е приключен.
Йонидис Метаксас също станал и казал с елегантно нахалство:
- Ще остана няколко дни в Солун. В “Гранд хотел”! Ако промените своето становище, обадете ми се! - и му подал ръка за довиждане.
- Не може да останете, защото в града има военно положение, а вие сте офицер от вражеска армия! Или си отивайте, или трябва да ви арестувам и затворя! - заявил му пашата.
- Затворете ме, докато размислите! - още по-категорично заявил полковникът.
- Няма да го направя, защото сме колеги - офицери. И макар да сме врагове в момента, сме длъжни да се уважаваме. Но ще ви изпратя по етапен ред до гр. Вериа, за да съобщите на престолонаследника, че вратата, на която чука, няма да се отвори. Сбогом! - подал му ръка пашата.
Полковник Метаксас задържал десницата му и казал:
- Птичето веднъж каца на рамото на човека и той е длъжен да го улови!
И пуснал ръката му.
- Такива птичета никога не съм ловил и нямам намерение да ловя! Но все пак ми е любопитно да узная, преди да се разделим, на каква сума ме оценявате?
- На много голяма! - бързо отговорил гръкът, усетил, че е постигнал пробив в бронята на турчина.
- Колко!?
- Толкова, че и внуците ви да бъдат осигурени!
- Цифрата, цифрата искам да зная! - настоял Таксим паша.
- Като започнем преговори, ще я уточним ! - измъкнал се Метаксас.
- Аз не искам да преговарям, но… ми е любопитно на колко ме оценявате!
- Отивам в хотела и ще чакам там, докато ме повикате! - заключил полковникът и напуснал канцеларията на Таксим паша.
А това, че не го арестували и че дори не го проследили до “Гранд хотел”, му подсказало, че пашата е клъвнал вече и размишлява…
Щом полковник Метаксас напуснал канцеларията на пашата, при него веднага дошли негови подчинени от щаба на гарнизона. И го попитали защо е дошъл гръкът. Теским паша ги пратил в девета глуха, като им казал, че гърците са готови на сепаративен мир, ако турските войски се насочат на север срещу сърбите и срещу Седма Рилска дивизия на българите. И понеже този въпрос не бил от негова компетентност, той го насочил към командващия на турските войски на Западния фронт…
На другата сутрин той не повикал Метаксас, а сам отишъл в хотела. Не искал неговите подчинени да го виждат с гръка, след като им казал, че го е насочил към главнокомандващия на турските войски. Освен това, не искал да попада в полезрението на тайните служби и на разузнаването. Заговорът трябвало да остане в пълна тайна.
- Идвам, господин полковник, само от любопитство - започнал Тексим паша, когато влязъл в стаята на гръка. - Искам да зная на колко ме е оценило гръцкото командване!
- Искате ли кафе? - попитал Метаксас.
- Ще минем и без кафе! Каква е сумата?
- Тая “стока” няма цена, паша ефенди! - започнал полковникът след кратък размисъл. - Всичко е въпрос на договаряне. Ако изходим от цената на жертвите, които дадохме при превземането на прохода Сарандопорос през миналата седмица, или пък при Кожани онзи ден, цената е нищожна. Но ние си даваме сметка, че Солун не е като Санадопорос, нито като Кожани. И като имаме предвид вашия военен талант, предполагаме, че тук, при Солун, жертвите ще бъдат много повече. Затова главнокомандващият Константи херцог Спартански определи сумата от един милион драхми! - изплю камъчето със заобикалки Метаксас.
- Един милион!? Вие ми предлагате един милион драхми за Солун?! О, Аллах! - вдигнал ръце той към тавана. - И очаквате да приема?
- Малко ли ви се виждат? - попитал гръкът.
- Обидно малко!… Това е Солун - перлата на Егея, а не някакво пършиво село като Кожани. Освен това, аз съм Таксим паша, комендант на най-важния град в империята, след столицата.
- Колко искате? - попитал гръкът.
- Десет милиона!!! И то не пършиви драхми, а златни франкове! - отсякъл турчинът, станал и напуснал хотелската стая… Полковник Йонидис Метаксас едва не подскочил от радост, макар че сумата от десет милиона златни франка била абсолютно неприемлива. Радвал се, че турчинът се съгласил да преговаря…
След още три мъчителни срещи те се споразумели на три милиона златни франка, която сума трябва да бъде преведена на името на пашата в централата на “Дойче банк” в Берлин. Но понеже гърците настоявали по-скоро техните войски да влязат в Солун, защото българската 7 Рилска дивизия настъпвала към града, променили споразумението - вместо в “Дойче банк” в Берлин, парите да бъдат преведени в солунския клон на същата банка, на името на Моис Меламед Ешкенази.
- Какъв е той? - попитал Метаксас.
- Богат търговец и мой приятел! - отговорил пашата.
След това двамата написали споразумение от десет точки, в които уточнили начина на влизането на гръцките войски в Солун и изтеглянето на турския гарнизон. И го подписали на 27 октомври 1912 г., на другия ден парите пристигнали в солунския клон на “Дойче банк”, на името на търговеца Ешкенази и до вечерта Таксим паша пуснал два гръцки полка в града, без да уведоми турския главнокомандващ на Западния фронт.
В това време Трета бригада на Рилската дивизия била стигнала на четири километра от Солун, но генерал Георги Тодоров не се решил да атакува града, защото другите две бригади на дивизията му останали назад. На другия ден Трета бригада на Рилска дивизия влязла без бой в Солун, но гърците вече го били заели изцяло и го смятали за свое завоевание…
Така откупеният град останал завинаги гръцки…

…………………..

* Йонидис Метаксас е гръцки офицер и политик. Той е инициатор и осъществител на гръцко-сръбския договор от месец май 1913 г. срещу България. През 1921 г. Метаксас основава своя партия на свободомислещите и няколко пъти е военен министър. През 1936 година извършва военен преврат, взема властта и обявява военна диктатура. Отбранителната линия “Метаксас” в Северна Гърция е негово дело. Направена е да спре евентуално българско нашествие за възвръщане на българските земи, дадени от Ньойския договор на Гърция.