ВЯРА

Хубен Стефанов

Из „Наблизо има светлина” (2019)

ВЯРА

Казват,
всичко е нетрайно.

Не! Не! Не!
Небето
няма да се срути,
докато
сме изправени.

Ние сме храмът,
ние сме
колоните -

крайните
и
безкрайните!


НАДЕЖДА

Ще идва винаги, когато трябва.
Дори и без да си я викал.

И срещнеш ли разплаканата своя сянка,
не се плаши -
наблизо има светлина.


РОДИНА

*
Влакът на събитията
преминава пред очите ни.
Балканът тегли
върховете на историята.
През земята ни,
през сърцата ни,
и нас самите
през вековете…

*
Народен глас-небесен.
Девойка пее,
гласът се чува
от девет планини
през сто поколения.
Хилядолетният ни дух танцува
над огъня,
могилите,
над живота ни
и над съня ни…


ОГЛЕДАЛОТО НА ВРЕМЕТО

На Петър Василев

Пред нас - децата ни.
Оставихме ги в миналото.

След нас -
какво
незапомнено бъдеще.

Тихо ни опустоши
студената война.
Обездети земята ни
цивилизационно.

Отново - кръвен данък.
Надъхани еничари
с разноцветни вратовръзки
шетат …

И народът пак не знае
хляба ли ще му вземат,
нова вяра ли ще му дават.

И все за негово добро,
и все в името на новата свобода.

Народе мой…


ТРАКИЙЦИ

Сто пъти
съдбата разкъсва нашето тяло.
И ни изпращаше по всичките посоки,
в мъчителния кръговрат от изпитания.

Но се събирахме отново във сърцата си,
защото е една кръвта ни
… и България!


БЪЛГАРИЯ - ЕВРОПА

Моята земя е най-дълбока,
с най-светлите небеса.
Висока планина, дълбок кладенец.
Водата - сладка и гласовита.
Всички народи тук черпят дух.

Срещаме се като хора:
историята ни разделя,
бъдещето ни сближава.
Ще бъдем част от една история.
С поклон към всичките цивилизации
от първата черта до днес.

Няма опит за забрана
да се виждаме със Светлината.

Перо и Право
отмиват кал и тиня
и дълбоко пазят
златоносния пясък на Свободата.


***
Граничната бразда - чия е?

На звучен български език
каза, че е турчин.
Открих греха в славянските черти.

Детето на насилието иска да е сляпо.

Дано човек да бъде!


ХАСКОВО - МОЯТА УЛИЦА

Най-истинската улица в града
с реката, край която редят се тополи.

Започва с Моста и Театъра,
минава през Площада към Първото училище,
и Банката и Банята, и магазините.
Върви сред къщите със сенчести дворове,
под свода на вековните дървета,
поели стъпките от калдъръма вечен.

Завършва с Моста между Църквите.

Нарича се ОСВОБОЖДЕНИЕ.
И… съществува.


* * *
Край -
роден край,
каменна пустиня.

Някой каза - край,
тръгвам, дето видя.

Аз повтарям - рай,
тука ще провидя.


***
Напред, приятелю!

Още сме на стремето,
както и дедите ни.

А зад нас е времето -
тича по следите ни.


ПЪТЯТ НА ДЕДИТЕ

Дали тук да стоя
и да пущам корени като дърво

или да оседлая коня си…
И… да не питам защо…


РАЗХОДКА В КАН

Небето без звезди е скучно…
Небето без звезди е по-дълбоко!


КОЛУМБ В АМЕРИКА

Тесен ми е този град
и тази география.

Свободен съм
и тръгвам -
започва моята биография.


*
Холивуд:
Америка!
Няма небе!
Ходя по звезди!


*
Емигрант -
летяща мравка!


ЗАВРЪЩАНЕ НА ЕМИГРАНТА

Стана горещо.

Побърза да се изпари
с първия вятър.

Цял живот обикаля земята
и никъде не намери сянка.

Една вечер се завърна.
Валеше.
Цяла нощ говори.
На сутринта заспа в прегръдката на Земята.
Останаха мокрите му стъпки.
Вятърът побърза да ги скрие.
Веселието на деня не бива
да се помрачава!


СВОБОДА

Как да отпътуваме от тук
и как от кръговете да направим колело
за пътешествие в света-желание?

Пристъпим ли чертата - политаме…
И чупи се небето
и въздухът, и светлината не достигат…

И винаги над нас остават -
затворените сивосини кръгове.


рЕВОЛЮЦИЯ

Пред бавния залез
стари приятели
галят спомени
от песни и пот.

И клатят глава.

Да, да…
И това е живот.


ДЕМОКРАТИЧНА ПРОМЯНА

Бяха атове отбрани.
Възпитани да стъпват в такт.
Все гладко вчесани, нахранени.
Отгледани - само за парад.

Май паднаха диктаторите.

И щом приготвиха им впряг,
не укроти ги даже бич от кожа.
Не щяха да се вразумят.

Затуй ги промениха… с ножа.


ВЪВ ФОКУСА
НА ГОЛЕМИЯТ ЗАВОЙ

Залива ни висок поток от думи.

А мисълта се крие като
рибка между камъните.

Сега не иска с никого да разговаря
за смисъла на битието -

било небето
лъскаво като тиган.


СЯНКА ЗА СПОМЕН

Хирошима - ужас от светлина.

От страх моята сянка
не премина във вечността.

На земята остана
и една рана
от сляпо око
да пита -
защо?


***
Летя:
отмествам облаците като камъни
и наблюдавам мравешкото преселение.
Колко лесно виждам от високо!
Всичко, което ни пречи, е обречено.
Храним се с красота.
Върхът на мравуняка сочи надолу…
Пожар на Ноевия ковчег…

Асфалтовият път
е траурната лента на Земята…


ЕПИКРИЗА

В големия град -
окото на луната е с перде.


ЦИВИЛИЗАЦИЯ - I

Крайпътни камъни
чертаят граници.
Приемат парада на паветата.
Тревите съхнат под краката им,
отстъпват и дърветата…

Бързат.

Изравняват хоризонта.
Ограждат себе си от себе си,
удобно се наместват,
като единствен знак
за равнина и вечност.

А морето сякаш не разбира
и на всичко край брега подсказва,
че Земята някога била е кръгла.


ЦИВИЛИЗАЦИЯ - II

Свободата е до Победата.
Носим ги като дишане.
Мъртвоживелите ги няма.
Родените в робство
са по-големи от свободата.
Но и тях ги няма.

Сред руините на Вавилон
едни се сражават за Победата,
други правят същото за Свободата.
А някои все усещат Вината
зад гърба си.

Сенките… винаги са по-страшни.

Но идва денят и за нас.
Орфей е наблизо.
Ще тръгнем заедно,
и няма да говорим.


ЦИВИЛИЗАЦИЯ - III

Като старателни археолози
ровим
по дъното на мисълта.
И търсим останките от истината
за сътворението на света.

А сянка на ковчег подсказва
отчаяния смисъл на живота.

И първото осмислено усилие.

Дори и Бог щади труда си.

Ясно е -
за Ной винаги ще има бряг.


СЪБИТИЕ - I

Главата - пълна с облаци.
Безпътни каменни крака.
Душата - седнала на стълбите…
Наоколо - вода, вода…


СЪБИТИЕ - II

Къщата му изгоря…
Намери входна врата
в езерото…
и се прибра.


КОСТЕНУРКИТЕ

Съхраниха се, напук
превратностите на съдбата.

И враговете им забравиха за тях.

Изградиха крепости във себе си
и всяка постоянно носи свойта къща.
С времето по-трудно се прегръщат
и пукот известява случайните им срещи.
С усмивка наблюдават как разни насекоми
две по две опъват жили да догонят
мига на свойта мимолетност.

А от високото се вижда -
останали са сякаш само кости.

И кой ще каже
има ли живот
под покрива на тези къщи.


ЖИВОТЪТ - ЗАЩО?

Очите ни са на Земята -
отвъд навътре е Вселената.
Листо разказва за живота,
а капка - за Вселената.

Сезонът е на философите,
а времето - за хората.

Залез
дращи върху камък,
рони букви.
Слънцето
скри се и оголи
сенки, думи и души.

Мой ред е
да кажа
и да не питам -

защо
няма
отговор?
Знам -
текат реките.
Знам - почти до края.
Знам -
о т г о в о р н о с т е материята,
а духът се крие в светлината.

Защо? -
няма отговор.

От любов към изкуството
разумът плаче,
а душата възторжено цвили.

Защо -
няма
един
отговор.

Малко пепел
и навсякъде само искри.


***
Опустели гнезда
привечер запалени
на високото
край пътя.

Тъмни очи
греят в празното.
Чакат нещо отдалеко
да порасне.

Перце от крилете на вятъра
угасва.

И засиява
пътят към Вселената.


ЗЕМЯТА И ЖИВОТЪТ

*
Колко трябва да те бие барабанът,
за да станеш камък за корона?

За да станеш камък за корона,
трябва да си влизал в огън.

*
През полето
римски път -
каменно многоточие…

*
Сред руините на храм -
колони:
счупени пръчки от сноп.

*
На проветривите места
растат безпаметни треви.


ИЗКУСТВОТО

*
По стария римски път -
човекът е някой,
а мостът - един.

По стария римски път -
мостът е някой,
а човекът - един.

*
Пясъчен часовник:
шепа пясък
в чаша за вино
с надпис:
“Вечността не носи часовник!”


ПОПЪТНО

Това вече не е за четене.
Докато живеем - не сме прочетени.

Докато живеем - сме безсмъртни…
…смъртни, смъртни.


НАДБЯГВАНЕ С ПТИЦИТЕ

На Анатоли Станкулов

СЕГА ме занимава Полетът.
А птицата над мен ме натъжава.

Но,
докосна ли перо,
ще чуете плачът на птица…

Цялото небе е мое
с облаците и звездите…

Остава само полетът -
перце от други светове.


ИЗКАЧВАНЕ

Когато си в ниското,
най-високо е близкото.

Изкачиш се на върха -
съседният май по-висок изглежда.

И всичко - отначало…

Понякога животът губи смисъл,
но никога - изцяло.

Това - в далечината -
облак ли е
или
връх от планината?


***
Казваха, че е класик.
С поглед във отвъдното.

Мълчеше като камък.

Но щом момичето със чакащи очи
го доближи,
той с жадна нежност
се хвана за лицето й.

На устните
като на пъпна връв
изчакваше живота.


***
Пегас от зодия Риби.
Универсал сред море от уникати.
Оре небето и жъне перли.
Потопът не е събитие
от неговата история.
Летописът му е спиралата
на раковините…

Смъртта е няма.
Няма смърт.
Стягат го сетивата.

Полет до ослепяване!


НАЧАЛО

Времето на духа
започва от нас самите
към всички посоки.

В духовния свят всеки сам
си избира връстниците.

Търси, приятелю, търси!
Открий Духовника в себе си!


***
Големите -
плащат с душите си,
за да им нарека звезда
от моята вселена.

На останалите давам в брой -
да не ме безпокоят,
докато, обикаляйки Земята,
се любувам на звездното небе.


ЖИВОТЪТ НА ХУДОЖНИКА

Какво от туй, че влакът е отминал?
За следващия аз съм пръв.
Небето ясно винаги е над главата ми,
а слънцето - блестяща стръв.

Бъдеще и минало - да съжалявам?
Времето е в моите ръце.
И знам, че аз го сътворявам
със себе си лице в лице.

Прозорците отворени
пробляскват ми с въпроса -
единствено, единствено:
живееш ли Живота?


ИЗКУСТВОТО - II

На Воймир Асенов

Нищо ново.
Нищо ново…

Само Аз,
изгревът и водата.

Празник е на сетивата!

Нещо ново.
Нещо ново…

И небето,
и окото -
светят, светят.

Празник е на светлината!

И отново.
И отново…