ВЯРА
Из „Наблизо има светлина” (2019)
ВЯРА
Казват,
всичко е нетрайно.
Не! Не! Не!
Небето
няма да се срути,
докато
сме изправени.
Ние сме храмът,
ние сме
колоните -
крайните
и
безкрайните!
НАДЕЖДА
Ще идва винаги, когато трябва.
Дори и без да си я викал.
И срещнеш ли разплаканата своя сянка,
не се плаши -
наблизо има светлина.
РОДИНА
*
Влакът на събитията
преминава пред очите ни.
Балканът тегли
върховете на историята.
През земята ни,
през сърцата ни,
и нас самите
през вековете…
*
Народен глас-небесен.
Девойка пее,
гласът се чува
от девет планини
през сто поколения.
Хилядолетният ни дух танцува
над огъня,
могилите,
над живота ни
и над съня ни…
ОГЛЕДАЛОТО НА ВРЕМЕТО
На Петър Василев
Пред нас - децата ни.
Оставихме ги в миналото.
След нас -
какво
незапомнено бъдеще.
Тихо ни опустоши
студената война.
Обездети земята ни
цивилизационно.
Отново - кръвен данък.
Надъхани еничари
с разноцветни вратовръзки
шетат …
И народът пак не знае
хляба ли ще му вземат,
нова вяра ли ще му дават.
И все за негово добро,
и все в името на новата свобода.
Народе мой…
ТРАКИЙЦИ
Сто пъти
съдбата разкъсва нашето тяло.
И ни изпращаше по всичките посоки,
в мъчителния кръговрат от изпитания.
Но се събирахме отново във сърцата си,
защото е една кръвта ни
… и България!
БЪЛГАРИЯ - ЕВРОПА
Моята земя е най-дълбока,
с най-светлите небеса.
Висока планина, дълбок кладенец.
Водата - сладка и гласовита.
Всички народи тук черпят дух.
Срещаме се като хора:
историята ни разделя,
бъдещето ни сближава.
Ще бъдем част от една история.
С поклон към всичките цивилизации
от първата черта до днес.
Няма опит за забрана
да се виждаме със Светлината.
Перо и Право
отмиват кал и тиня
и дълбоко пазят
златоносния пясък на Свободата.
***
Граничната бразда - чия е?
На звучен български език
каза, че е турчин.
Открих греха в славянските черти.
Детето на насилието иска да е сляпо.
Дано човек да бъде!
ХАСКОВО - МОЯТА УЛИЦА
Най-истинската улица в града
с реката, край която редят се тополи.
Започва с Моста и Театъра,
минава през Площада към Първото училище,
и Банката и Банята, и магазините.
Върви сред къщите със сенчести дворове,
под свода на вековните дървета,
поели стъпките от калдъръма вечен.
Завършва с Моста между Църквите.
Нарича се ОСВОБОЖДЕНИЕ.
И… съществува.
* * *
Край -
роден край,
каменна пустиня.
Някой каза - край,
тръгвам, дето видя.
Аз повтарям - рай,
тука ще провидя.
***
Напред, приятелю!
Още сме на стремето,
както и дедите ни.
А зад нас е времето -
тича по следите ни.
ПЪТЯТ НА ДЕДИТЕ
Дали тук да стоя
и да пущам корени като дърво
или да оседлая коня си…
И… да не питам защо…
РАЗХОДКА В КАН
Небето без звезди е скучно…
Небето без звезди е по-дълбоко!
КОЛУМБ В АМЕРИКА
Тесен ми е този град
и тази география.
Свободен съм
и тръгвам -
започва моята биография.
*
Холивуд:
Америка!
Няма небе!
Ходя по звезди!
*
Емигрант -
летяща мравка!
ЗАВРЪЩАНЕ НА ЕМИГРАНТА
Стана горещо.
Побърза да се изпари
с първия вятър.
Цял живот обикаля земята
и никъде не намери сянка.
Една вечер се завърна.
Валеше.
Цяла нощ говори.
На сутринта заспа в прегръдката на Земята.
Останаха мокрите му стъпки.
Вятърът побърза да ги скрие.
Веселието на деня не бива
да се помрачава!
СВОБОДА
Как да отпътуваме от тук
и как от кръговете да направим колело
за пътешествие в света-желание?
Пристъпим ли чертата - политаме…
И чупи се небето
и въздухът, и светлината не достигат…
И винаги над нас остават -
затворените сивосини кръгове.
рЕВОЛЮЦИЯ
Пред бавния залез
стари приятели
галят спомени
от песни и пот.
И клатят глава.
Да, да…
И това е живот.
ДЕМОКРАТИЧНА ПРОМЯНА
Бяха атове отбрани.
Възпитани да стъпват в такт.
Все гладко вчесани, нахранени.
Отгледани - само за парад.
Май паднаха диктаторите.
И щом приготвиха им впряг,
не укроти ги даже бич от кожа.
Не щяха да се вразумят.
Затуй ги промениха… с ножа.
ВЪВ ФОКУСА
НА ГОЛЕМИЯТ ЗАВОЙ
Залива ни висок поток от думи.
А мисълта се крие като
рибка между камъните.
Сега не иска с никого да разговаря
за смисъла на битието -
било небето
лъскаво като тиган.
СЯНКА ЗА СПОМЕН
Хирошима - ужас от светлина.
От страх моята сянка
не премина във вечността.
На земята остана
и една рана
от сляпо око
да пита -
защо?
***
Летя:
отмествам облаците като камъни
и наблюдавам мравешкото преселение.
Колко лесно виждам от високо!
Всичко, което ни пречи, е обречено.
Храним се с красота.
Върхът на мравуняка сочи надолу…
Пожар на Ноевия ковчег…
Асфалтовият път
е траурната лента на Земята…
ЕПИКРИЗА
В големия град -
окото на луната е с перде.
ЦИВИЛИЗАЦИЯ - I
Крайпътни камъни
чертаят граници.
Приемат парада на паветата.
Тревите съхнат под краката им,
отстъпват и дърветата…
Бързат.
Изравняват хоризонта.
Ограждат себе си от себе си,
удобно се наместват,
като единствен знак
за равнина и вечност.
А морето сякаш не разбира
и на всичко край брега подсказва,
че Земята някога била е кръгла.
ЦИВИЛИЗАЦИЯ - II
Свободата е до Победата.
Носим ги като дишане.
Мъртвоживелите ги няма.
Родените в робство
са по-големи от свободата.
Но и тях ги няма.
Сред руините на Вавилон
едни се сражават за Победата,
други правят същото за Свободата.
А някои все усещат Вината
зад гърба си.
Сенките… винаги са по-страшни.
Но идва денят и за нас.
Орфей е наблизо.
Ще тръгнем заедно,
и няма да говорим.
ЦИВИЛИЗАЦИЯ - III
Като старателни археолози
ровим
по дъното на мисълта.
И търсим останките от истината
за сътворението на света.
А сянка на ковчег подсказва
отчаяния смисъл на живота.
И първото осмислено усилие.
Дори и Бог щади труда си.
Ясно е -
за Ной винаги ще има бряг.
СЪБИТИЕ - I
Главата - пълна с облаци.
Безпътни каменни крака.
Душата - седнала на стълбите…
Наоколо - вода, вода…
СЪБИТИЕ - II
Къщата му изгоря…
Намери входна врата
в езерото…
и се прибра.
КОСТЕНУРКИТЕ
Съхраниха се, напук
превратностите на съдбата.
И враговете им забравиха за тях.
Изградиха крепости във себе си
и всяка постоянно носи свойта къща.
С времето по-трудно се прегръщат
и пукот известява случайните им срещи.
С усмивка наблюдават как разни насекоми
две по две опъват жили да догонят
мига на свойта мимолетност.
А от високото се вижда -
останали са сякаш само кости.
И кой ще каже
има ли живот
под покрива на тези къщи.
ЖИВОТЪТ - ЗАЩО?
Очите ни са на Земята -
отвъд навътре е Вселената.
Листо разказва за живота,
а капка - за Вселената.
Сезонът е на философите,
а времето - за хората.
Залез
дращи върху камък,
рони букви.
Слънцето
скри се и оголи
сенки, думи и души.
Мой ред е
да кажа
и да не питам -
защо
няма
отговор?
Знам -
текат реките.
Знам - почти до края.
Знам -
о т г о в о р н о с т е материята,
а духът се крие в светлината.
Защо? -
няма отговор.
От любов към изкуството
разумът плаче,
а душата възторжено цвили.
Защо -
няма
един
отговор.
Малко пепел
и навсякъде само искри.
***
Опустели гнезда
привечер запалени
на високото
край пътя.
Тъмни очи
греят в празното.
Чакат нещо отдалеко
да порасне.
Перце от крилете на вятъра
угасва.
И засиява
пътят към Вселената.
ЗЕМЯТА И ЖИВОТЪТ
*
Колко трябва да те бие барабанът,
за да станеш камък за корона?
За да станеш камък за корона,
трябва да си влизал в огън.
*
През полето
римски път -
каменно многоточие…
*
Сред руините на храм -
колони:
счупени пръчки от сноп.
*
На проветривите места
растат безпаметни треви.
ИЗКУСТВОТО
*
По стария римски път -
човекът е някой,
а мостът - един.
По стария римски път -
мостът е някой,
а човекът - един.
*
Пясъчен часовник:
шепа пясък
в чаша за вино
с надпис:
“Вечността не носи часовник!”
ПОПЪТНО
Това вече не е за четене.
Докато живеем - не сме прочетени.
Докато живеем - сме безсмъртни…
…смъртни, смъртни.
НАДБЯГВАНЕ С ПТИЦИТЕ
На Анатоли Станкулов
СЕГА ме занимава Полетът.
А птицата над мен ме натъжава.
Но,
докосна ли перо,
ще чуете плачът на птица…
Цялото небе е мое
с облаците и звездите…
Остава само полетът -
перце от други светове.
ИЗКАЧВАНЕ
Когато си в ниското,
най-високо е близкото.
Изкачиш се на върха -
съседният май по-висок изглежда.
И всичко - отначало…
Понякога животът губи смисъл,
но никога - изцяло.
Това - в далечината -
облак ли е
или
връх от планината?
***
Казваха, че е класик.
С поглед във отвъдното.
Мълчеше като камък.
Но щом момичето със чакащи очи
го доближи,
той с жадна нежност
се хвана за лицето й.
На устните
като на пъпна връв
изчакваше живота.
***
Пегас от зодия Риби.
Универсал сред море от уникати.
Оре небето и жъне перли.
Потопът не е събитие
от неговата история.
Летописът му е спиралата
на раковините…
Смъртта е няма.
Няма смърт.
Стягат го сетивата.
Полет до ослепяване!
НАЧАЛО
Времето на духа
започва от нас самите
към всички посоки.
В духовния свят всеки сам
си избира връстниците.
Търси, приятелю, търси!
Открий Духовника в себе си!
***
Големите -
плащат с душите си,
за да им нарека звезда
от моята вселена.
На останалите давам в брой -
да не ме безпокоят,
докато, обикаляйки Земята,
се любувам на звездното небе.
ЖИВОТЪТ НА ХУДОЖНИКА
Какво от туй, че влакът е отминал?
За следващия аз съм пръв.
Небето ясно винаги е над главата ми,
а слънцето - блестяща стръв.
Бъдеще и минало - да съжалявам?
Времето е в моите ръце.
И знам, че аз го сътворявам
със себе си лице в лице.
Прозорците отворени
пробляскват ми с въпроса -
единствено, единствено:
живееш ли Живота?
ИЗКУСТВОТО - II
На Воймир Асенов
Нищо ново.
Нищо ново…
Само Аз,
изгревът и водата.
Празник е на сетивата!
Нещо ново.
Нещо ново…
И небето,
и окото -
светят, светят.
Празник е на светлината!
И отново.
И отново…