Кръстьо Кръстев

ПОЕЗИЯ

Събудих се сред тишина самотна
и с дъх дори не исках да я наруша.
В блаженството единствена се крота
и там остана моята душа -
далеч от суета, от громоли и врява.
И с нови дружки там се сподоби.
Пресели се в едничката държава
на дух, на свобода и обич. Може би!

ЖЪЛТА ПЕСЕН

Дочувам как дишаш в самотната стая
и слушаш на вятъра среднощния полъх.
За мене ли мислиш? Възможно! Не зная.
Тополите свирят на жълта виола.

И жълтата песен с печал ме погали,
към тебе пътувам на мисъл понесен.
А птиците мълком изписват спирали
към своето лято от нашата есен.

Хей, вие сезони, не бързайте още,
за нас ще е множко един да прескочим …
И дълго си мисля през дългите нощи -
Оная с косата мен да посочи!