Любен Панов

Из „Днес” (2018)

На връщане от работа компютърният специалист Иванов реши да купи за вечеря прясна речна риба. Набра на дисплея заявката си и и включи джипиеса.
„След 50 метра заемете позиция ляв изход!… Сега завийте надясно!… Карайте направо плътно до парапета!…” Точно по средата на моста навигаторът повиши тон: „Сега завийте рязко надясно! Рязко надясно!”

…Едва когато видя мехурчетата от десетината рибки, които весело го обикаляха в купето, Иванов разбра, че заради съвестно закопчания колан, усилията му да се обърне към задните седалки, където беше приготвил найлонката за евентуалната покупка от магазина, са напразни…

…Изминаха две или най-много три минути, когато Иванов чу последната заповед на своя електронен навигатор: „Вие сте в крайната цел на вашия маршрут. Сега бавно, съвсем бавно започнете да се издигате нагоре… нагоре… бавно и нагоре…”
. . .

Съдът издаде оправдателна присъда за навигатора. Прокурорското следствие доказа, че навигаторът е действал точно според заявката на контрагента, защото единственото и най-близко място в Пловдив, откъдето Иванов същата вечер би могъл да се снабди с прясна речна риба, е била кротко носещата водите си Марица…