АФОРИЗМИ
Тъпите по-лесно могат да бъдат тъпкани.
Дори на кръгла маса можеш да се почувстваш в ъгъла.
И вегетиращите полагат труд за това.
Надеждата може да умре и от мързел.
В театъра на живота само той не може да се прави на мъртъв.
Недосънуваното е част от безграничността.
Във всеки живот се крие и загубата на неговия смисъл.
Животът най-често ни замерва с това, което трябва да отхвърлим.
Никоя идея не е била убита само от материята.
Нравственият циник търси идеалното опровержение на себе си.
И на чужд гръб нахалникът се чувства свойски.
Никой не може да бъде по-сам, отколкото е в състояние да си измисли.
Няма по-безкрайна тема от края на света.
И да пратиш всичко по дяволите, не знаеш къде точно се намират.
Животът учи, че може да не го преговаряш.
Доброто звучи празнично, защото е повече пожелание, отколкото практика.
И хамелеонът има право на промяна.
Който дърпа дявола за опашката, може и да тръгне след него.
Душата кърви и от счупване на кривото огледало в себе си.
Икар е първият катастрофирал от мания за възвишеност.
Неоправдано е да се чувстваш винаги виновен.
Заслепените рядко не са безочливи.
Човек може да се чувства толкова несполучил, че да го е срам да умре.
Поради материални причини тържеството на идеалите се отлага до края на света.
Повечето надежди са празни - за да има място за реализма.
Много хора не си дават гласа поради прегракване на душата.
Никой не знае какво точно трябва да научи.
За секундата еднодневката е безсмъртна.
Майсторството на афоризма не търпи занаятчии.
Въпрос на принципност е да предвидиш изключенията.
Да си съвместим с живота е и въпрос на вътрешен обем.
След първородния грях и кръвосмешението не е вторично.
Тънка е връзката с живота, а понякога е и закъсана.
Когато краят не е далеч, то пък безкрайността е по-наблизо.
На обвиняемата скамейка повечето задници си почиват.
Общинската награда за творческо оцеляване получи единственият жител на едно от селата.
Хубавото на самотата е, че си си първи и последен.
И неточните науки изискват своите точни хора.
Запозналите се със смъртта стават по-фамилиарни с нея.
Няма толкова изключителни хора - всеки е жив по изключение.
Неизвестността е първата задочна присъда.
Трябва да си голям реалист, за да опоетизираш смъртта.
Когато му правят вятър, глупакът си стопля самочувствието.
Мълчанието ни учи и да се ослушваме.
Под достойнството на много политици е да проявяват съвест.
Опасността от самочувствието е да останеш без другите чувства.
Някои болни души са за ветеринарна психиатрия.
Страхът от самотата лесно преминава в паника за двама.
Трябва да поживееш, за да разбереш, че времето се превръща от приятел във враг.
Мегаломанът може да се прави на всичко по еднакво нищожен начин.
Бягаме от неизбежното, но все в същата посока.
Доста хора са добре със здравето, защото злоупотребяват с глупостта си.
Пълзящите минават за уравновесени.
Има полза и от безсънието - спестява ти стряскането.
Добронамереното по-често е случайност.
И да ревизираш човешката душа, не можеш да подмениш съдържанието й.
И най-бъбривите премълчават нещо.
Ако няма за какво да съществуваш, живей за този въпрос.
Близо до ума е, че далечните неща са му неподвластни.
Възвишените не се нуждаят от издигане.
Прекалено многото политолози и социолози правят нова социопатия.
Липсата на житейски смисъл не може да бъде обобщена.
Ако животът е вятър, поне да духа в гърба.
Можем да се измамим в истината, но не и в съществуването на лъжата.
Казват, че няма пълно щастие, но има затлъстяло.
Предназначението на народните маси е и това, че политическите върхушки сядат да се хранят на тях.
Неудобният и на себе си не знае на коя страна да заспи.
Не тръгвай срещу себе си, ако не знаеш къде точно си.
Ако не беше страхът, човечеството щеше да е още по-заспало.
Най-силни сме в слабостта да се самосъжаляваме.
И да тръгнеш срещу себе си, няма да се подмладиш.
Демокрацията е и право да мислиш срещу нея.
Падналите за свобода не ни предпазват от национално падение.
Чувството за безсмислие стимулира останалите чувства.
Кухата държава дълго е подяждана отвътре.
Няма изход от безкрайността.
Идеализмът доказва, че и чистият дух е заразен.
Най-трудно ми е да омиротворя мирогледа си.
Това, че нищо няма значение, става все по-значимо.
Всяка възраст има своето непълнолетие.
“Свестните у нас считат за луди” - с това Ботев е посочил като клеветник почти цял народ.
Сред носещите кръста си има и такива, които искат да го разглобят.
Прочетох хиляди книги - поне разбрах кои са достатъчните.
Времето изглежда особено дълго, когато не си в своята епоха.
Ако животът е болест, диагнозите са подробност.
Животът е всеобхватен като повреден компас.
Да си носиш кръста не е работа за хамали.
Човекът никога не може да бъде чист биопродукт.
Цинизмът пародира дори себе си.
Всички сме еднакви в претенцията за различие.
Не може да обвиним пропастта, че ни прекъсва пътя.
По-лесно е да се откажеш от себе си, когато имаш второ аз.
Светът е ограбен откъм светове.
Никой няма късмета да умре без загуба.
Дори да си мизантроп, бъди такъв от душа.
Често стигащите до измяна се позовават на правото за промяна.
Сянката на смъртта охлажда най-силно.
Съдържанието в края на много книги е опит да се прикрие тяхната безсъдържателност.
Смеещите се на чужд гръб често плачат на чужди гробове.
В началото на житейския затвор веригите изглеждат като гирлянди.
Позитивно мислещите рядко се отличават със себеотрицание.
Убийствена представа е Сизиф да кръстоса ръце.
Животът си казва думата и на срички.
Ако демокрацията беше за общо ползване, досега щеше да е бракувана.
В погледа на всеки оптимист има и оптическа измама.
Във всяка материя се крие идея.
Силата на задкулисието е в липсата на зрители.
Не вземай присърце това, което не се побира в него.
Много права са изгубени поради тяхното неизползване.
Когато душата изстине, сълзите правят поледица.
Не уважава човечеството по уважителни причини.
Дори душата да лети, времето ти лази по нервите.
От червея на съмнението не очаквай пашкул.
И да си взел дал, си длъжник за онзи свят.
Мирът е най-точната мярка за общочовешката интелигентност.
Многото съществителни имена не правят живота по-съществен.
Коварното на самотата е, че не знаем кога ни превзема напълно.
Не е вярно, че любовта не познава граници - често тя граничи с лудостта.
Всичко се струпва, когато няма къде да отиде.
Трагедията на духа е, че се играе непрекъснато.
Мъдростта идва едва когато разбереш, че поуките ти са били фалшиви.
Най-бързо ни убягва мисълта за неизбежното.
Безпорядъкът влиза като баланс в реда на нещата.
Мъдростта не хитрува.
В пленителния живот има нещо робско.
Най-жестоко е да се страхуваш и от нежността.
Нулата е закръглила не едно самочувствие.
Как да излезеш от себе си, като никой не те иска на гости.
Да търсиш истината е като да се опитваш да уловиш светулка, летяща над пропаст.
Спрямо смъртта сме като дима - разсеяни.
Не всяко пленено достойнство е убито.
Трябва да издигнеш глас, за да разбереш дали думата ти тежи.
Слабостите наедряват бързо.
Съпреживяването е на изживяване.
Резултатите на много речи са противоречие.
Любовта е сърдечна обмяна между два егоизма.
Духът на времето лети, като витае.
Ореолът е вид обкръжение.
Дори когато се храниш с илюзии, трябва да го правиш културно.
За да имаш отдушник, трябва да си в скривалище.
Трудно е да бъдеш земен, без да се окаляш.
Да се продаваш евтино минава за щедрост.
Най-много нарушители има законът за достатъчното основание.
Не всеки, който носи палка, е роден за диригент.
И скептикът вярва - в грешките на останалите.
Не всяка безпътица означава, че си се заблудил.
Никой не може да остане напълно сам без помощта на хората.
